Алхимикът от Сенките
- Автор: Певел Пиер
- Серия: Остриетата на Кардинала #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Алхимикът от Сенките». Краткое содержание книги:
— Не, сине мой — рече магьосникът спокойно и търпеливо, както човек разговаря с малките деца. — Италианката я е покрила със седем воала. Всяка нощ ще разкъсвам по един от тях и скоро тя ще се появи гола пред Окото на Дракона на Нощта. Тогава ще я видя и ти, първи след мен, ще разбереш…
— Благодаря, саакир.
Кх’Шак беше готов да си тръгне загрижен, когато старият драк се обади:
— Безпокоиш се, нали?
Големият черен драк се затрудни с отговора. Той реши да каже истината.
— Да, саакир.
— Това е добре. Ти си вожд. Твоята роля е да се тревожиш за онова, за което другите нехаят, да виждаш онова, което другите не съзират… Но дните минават, твоите бойци губят търпение и ти се боиш, че няма да можеш да ги удържиш още дълго време.
Нима саакирът поставяше под съмнение авторитета му? Кръвта на Кх’Шак кипна.
— Моите бойци ми се подчиняват безпрекословно и ме уважават! Те ще изпълнят каквото им наредя!
Старият драк магьосник се усмихна, но другият не видя това.
— Естествено, естествено… Значи нещата се развиват добре, нали?
— Да — беше принуден да потвърди Кх’Шак. — Развиват се добре.
Настъпи мълчание, а дракът се чудеше какво да направи. Най-после в мекия глас на неподвижния старец прозвучаха твърди нотки:
— Сега, Кх’Шак, трябва да си тръгнеш. Имам нужда от почивка.
В Лисичарника Италианката допиваше чаша шоколад, докато един лакей разтребваше масата и отнасяше остатъците от закуската ѝ. Седнала във фотьойл, тя наблюдаваше Лепра, който гледаше навън през прозореца. Той не изпускаше от очи пътя, който излизаше от гората и прав като стрела пресичаше зеленото пространство между помещенията за прислугата и стигаше до моста над рова.
Антоан Лепра, кавалерът Д’Оргьой.
Острие на капитан Ла Фарг. И както изглежда, бивш кралски мускетар. Спокоен, сдържан, любезен, бдителен. Вероятно неподкупен. Във всеки случай — безупречен. Висок, кестеняв, със строг поглед. Пленителен за онези жени, които обичаха зрелите мъже, върху чиито лица бяха изписани годините и преживените изпитания. В него имаше и нещо брутално. Този Лепра умееше да се бие и не се боеше от насилието. Мускулестото му тяло навярно беше покрито с белези…
Погледът на Алесандра ди Санти пронизваше мълчанието. Лепра отгатна настоятелността ѝ и се обърна към девойката. Тя не стори грешката незабавно да отвърне очи, което непременно би издало греховните ѝ чувства.
Невероятно хитра, младата жена моментално излъга и прикри истинската причина за интереса си.
— Откъде имате тази странна рапира, кавалере?
Както винаги, Лепра беше препасал бялата си рапира, измайсторена от кост на Прастар дракон. Невероятно и страховито оръжие, едновременно леко и по-здраво от най-съвършеното острие, пристигнало от Толедо.
— Беше ми поверена.
— От кого? И при какви обстоятелства?
Бившият мускетар се усмихна, но не отговори и отново обърна глава към прозореца. Погледът му се зарея към короните на дърветата.
— Е, господине — настоя красивата шпионка. — От няколко дни делим този покрив и прекарваме повечето време заедно, но аз нищо не зная за вас.
— И аз почти не ви познавам. Но може би така е по-добре.
Алесандра стана и бавно се приближи към Лепра, по-скоро към гърба му, тъй като той продължаваше да гледа навън.
— Нямам нищо против да ме опознаете, господин кавалер. Задавайте въпросите си, аз ще отговарям…
— Оставям на господин Дьо Лафмас задачата да ви разпитва.
— Дали малко шоколад няма да ви направи по-мил? Мога да ви сипя…
Като се обърна от прозореца, Лепра внезапно се озова редом до Италианката. Всъщност тя се беше приближила толкова, че почти се докосваха. По-ниска от него, авантюристката го гледаше отдолу и държеше чашата до полуотворените си и леко влажни устни.
Очите ѝ се смееха.
— Обичате ли шоколад, господин кавалер?
— Аз… Аз не зная.
— Никога ли не сте опитвали?
— Не.
Шоколадът, който не беше добре познат във Франция, дължеше скромната си популярност на кралица Анна Австрийска, която го обожаваше от детските си години в Испания и искаше да ѝ го поднасят в Лувъра. Все още каприз за знатния елит, шоколадът — нещо много любопитно — се продаваше в аптеките.
— Невероятно вкусно е — почти прошепна Алесандра и с две ръце поднесе чашата към устните на Лепра. — Ето, пробвайте…
Погледите им се срещнаха, единият — изпълнен със съблазън, а другият — със смущение.
В този миг, продължил цяла вечност, бившият мускетар се бореше с изкушението…
… но камериерката, която влезе стремително, сложи край на магията. Донесе ръкавиците, пелерината и шапката на Италианката. Изненада Лепра, който рязко се дръпна, но се направи, че не е видяла нищо.