Тревожна кръв [bg]

– Това да не е нещо типично за корнуолците? – попита Робин, когато тръгнаха обратно към „Гранд Парейд“.

– Може би – отвърна Страйк с цигара между зъбите. Дръпна от нея, издиша дима и запя:

А стигнем ли до стените на Лондон,

такава радост за нашите очи,

ще викнем: „Хей, бъзльовци, покажете се!

Дошли са мъже не по-лоши от вас!“.

– „Песен на мъжете от Запада“ ли?

– Същата.

– Защо според теб чувстват потребност да кажат на лондончани, че не са по-лоши от тях? Това не се ли подразбира?

– Просто Лондон вбесява всички – отвърна Страйк, докато пресичаха улицата.

– Аз пък обичам Лондон.

– И аз. Само че разбирам защо вбесява всички.

Отминаха фонтан със статуя на Веселия рибар, онзи кръглолик и брадат моряк, плаващ сред бурното море, който от близо век се появяваше на рекламите за Скегнес, после поеха по равна павирана площ към брега.

Накрая зърнаха онова, което Страйк бе изпитал потребност да види: ширналия се океан с халцедонов цвят под бледовиолетовото небе. Далече навътре в морето, пречкащи се на хоризонта, се издигаха армия от високи бели ветрени турбини и макар на Страйк да му бе приятен хладният бриз, идещ откъм морската шир, разбра защо Робин си бе взела шал.

Страйк пушеше мълчаливо, а къдравата му коса изобщо не пом­ръдваше под студения полъх. Мислеше си за Джоун. За пръв път осъзнаваше, че нейният план за приютяване на останките ѝ предоставяше на всички им гроб, който да посещават всеки път, щом се озоват на британския бряг. Родената и отрасла в Корнуол Джоун бе знаела, че тази нужда да търсят връзка с морето живееше у всички тях. И сега всеки път, щом отидеха на бряг, щяха да ѝ отдават почит.

– Розовите рози бяха любимите на Джоун – каза той след малко. – Онези, които ти изпрати.

– О, наистина ли? – промълви Робин. – Аз... ами просто в главата ми се появи образ на Джоун на базата на нещата, които си ми разправял, и ми се стори... че розови рози ѝ подхождат.

– Ако някога агенцията се провали – подхвърли Страйк, когато двамата тръгнаха да се отдалечават от морето, – можеш да се върнеш в Скегнес и да подхванеш бизнес като ясновидка.

– Специалността ми е твърде тясна – посочи Робин, докато крачеха към паркинга. – Отгатвам любимите цветя на мъртви хора.

– Няма магарета – отбеляза Страйк, като хвърли поглед назад към брега.

– Няма значение – отвърна любезно Робин. – Бездруго си твърде тежък за тях.