Среднощни кули

— Е, синко — отрони Том, докато си наливаше ейл, — някои просто не намират света за особено смешен напоследък.

— Глупости. Светът е пълен със смях. Целият проклет свят ми се смее напоследък. Казвам ти, Перин. С ония рисунки с нас къде ли не трябва да се покрием хубаво.

— Не виждам как ще стане — каза Перин. — Армия имам да водя, хора, за които да се грижа.

— Май не взимаш предупрежденията на Верин достатъчно на сериозно, момко — рече Том и поклати глава. — Чувал ли си някога за народа Банат?

— Не — отвърна Перин и погледна към Мат.

— Били са диваци, които някога вилнеели из днешната равнина Алмот. Знам една-две хубави песни за тях. Виждаш ли, различните племена винаги боядисвали кожата на вожда си червена, за да изпъква.

Мат отхапа от сиренето.

— Проклети глупаци. Боядисвали вожда си червен? Та нали това ще го направи мишена за всеки войник на полето!

— Точно това е идеята — каза Том. — Било е предизвикателно, разбираш ли. Как иначе ще могат враговете му да го намерят и да изпитат уменията си срещу него?

— Аз бих боядисал няколко войника в червено за примамка, после ще накарам стрелците си да нанижат вожда им, докато всички се опитват да спипат тия, дето си мислят, че водят армията ми — изсумтя Мат.

— Всъщност — рече Том и отпи от ейла си — точно това е направил Вилям Кървавото писмо по време на първата си и последна битка с тях. „Песента за стоте дни“ разказва за това. Гениална маневра. Изненадан съм, че си чувал тази песен — много е рядка, а битката е станала толкова отдавна, че повечето исторически книги изобщо не споменават за нея.

Незнайно защо Мат замириса изнервено от коментара.

— Казваш, че се превръщаме в мишени — каза Перин.

— Казвам — отвърна Том, — че за вас, момчета, става все по-трудно да се криете. Където и да идете, знамена прогласяват пристигането ви. Хората говорят за вас. Донякъде съм убеден, че оцеляхте толкова дълго само защото Отстъпниците не знаеха къде да ви намерят.

Перин кимна и си помисли за капана, в който армията му за малко не бе попаднала. Убийци в нощта щяха да се появят.

— Тогава какво да правим?

— Мат напоследък спи в различна палатка всяка нощ — рече Том. — А понякога в града. И ти трябва да опиташ нещо такова. Грейди може да прави портали, нали? Защо не го накараш да ти прави по един в палатката ти всяка нощ? Измъкваш се и спиш някъде другаде, после Пътуваш обратно на заранта. Всички ще си мислят, че си в палатката. Ако убийците ударят обаче, ти няма да си там.

Перин кимна замислено, после каза:

— Бих могъл да оставя пет-шест айилци вътре, в готовност.

— Перин — каза Мат с усмивка, — това си е направо непочтено. Променил си се към добро, приятелю.

— От теб ще се опитам да го приема като комплимент — помълча и добави: — Трудно ще е.

Том се изкиска.

— Прав е обаче. Променил си се. Какво стана с онова кротко, несигурно момче, на което помогнах да избяга от Две реки?