Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
„Аленото цвете и бялото“ ни връща в Лондон от Втората половина на деветнайсети век. Това е историята на един вечен, вълнуващ, жизнен и мрачен, омагьосващ и плашещ град и на три жени, чиито житейски пътища се преплитат по улиците на имперската столица — една уличница, една невротична дама от висшето общество и една еманципирана и дълбоко набожна жена. Шугър, привлекателна и остроумна проститутка, копнее за по-добър живот. След срещата си с Уилям Ракъм, наследник на парфюмерийна империя, тя тръгва към върховете на обществото. По пътя си Шугър среща всякакви хора, привлекателни, наивни, зли и добросърдечни — живи образи, чиито съдби се преплитат във вълнуващ разказ за една силна и динамична епоха, време на политическа мощ и отчайваща мизерия, на безплътни идеали и скрити пороци, на краен материализъм и пламенна набожност.
— Чудесно, чудесно — хвали той надзирателя, докато наднича в желязната кухина, чието предназначение си остава тайна за него.
— Това е най-добрата машина, сър — уверява го надзирателят, — най-добрата.
Мичъм, а всъщност и цялото графство Съри е покрито от дебела снежна пелена и Уилям решава да се възползва от възможността да се поразходи съвсем сам из своите поля, да се наслади на безукорната белота, под която спи новата реколта. Струва му се невероятно, че е имало време, когато е възлагал надежди за бъдещето на ексцентрични стихотворения и неподлежащи на публикуване есета — вместо на тази безкрайна, придаваща увереност земя, тази несломима, плодородна, сигурна основа, върху която стъпват краката му. Той крачи към една редица дървета, която е предназначена да пази лавандулата от брулещия вятър. Галошите му затъват дълбоко в снега. Когато най-сетне стига до дърветата, се е изпотил здравата под палтото от тюленова кожа, потни са и ръцете му в подплатените с кожа ръкавици. Той се обляга на най-близкото дърво, дъхът му излиза на облачета в мразовития въздух.
Едва след като е постоял така минута-две, за да си поеме дъх, той хвърля поглед към широкия дънер, на който се е облегнал, и надписа, грубо изрязан в посипаната със сняг кора:
ПОМОШТ НЕ МОГА
ДА СЛЯЗЪ ОТ
ДЪРВОТО
АГНЕС П.
Той чете и препрочита надписа, изгубил ума и дума. Няма никакво намерение да търси безделника, който е губил ценно работно време, за да си направи тази груба шега. Единственото, което се върти сега в главата му, е че лудостта на жена му се е превърнала в дежурна тема за разговор и в най-низшите кръгове на обществото. Дори селяните говорят за това. Кискат се зад гърба му, като че ли е рогоносец!
Лек ветрец раздвижва последните сухи листа по клоните на дървото и Уилям, съзнавайки, че се държи като глупак, поглежда нагоре, за да се убеди, че няма да види сред клоните Агнес.
В дома на семейство Ракъм има смущаващо изобилие от ангели — толкова много, че не може да им се намери място върху коледното дърво. Шугър, Роуз и Софи кръстосват къщата и търсят места, които все още не са оплетени отгоре до долу в гирлянди. Тъй като не желаят да се признаят за победени, те са прикрепили миниатюрните духчета с крехки крилца на най-невероятни места — по рамките на прозорците, по часовниците, върху новата закачалка, по рамките на картините, на рогата на препарираната еленска глава, върху капака на пианото, и дори по дантелените покривчици върху облегалките на по-рядко използваните кресла.
Довечера е Бъдни вечер, затова тази сутрин е посветена на последни подготовки. Навън снегът се върти на малки вихрушки и се сипе по прозорците в зловещо безмълвна виелица. Пощата току–що е пристигнала и през запотения и покрит със скреж прозорец на приемната все още може да се види превитата фигура на пощальона, която потъва в сивия мрак.
В къщата са запалени всички камини. Пламъците се издигат високо, дървата пукат и хвърлят искри. Наложи се да преместят коледната елха в срещуположния ъгъл на приемната, от страх, че някоя искра може да я подпали. Шугър, Роуз и Софи пълзят на четири крака около кръстовидната дървена поставка, увили благовъзпитано поли около глезените си, и поставят отново изпопадалите украшения. Роуз си пее тихичко:
Рождество е близо,
Трапезата чака,
Дай едната риза
Отвън на бедняка…
Почти няма зелено бодливо клонче, което да не е натегнало от пъстри гирлянди, сребристи топки и дървени фигурки, но последният удар все още предстои. Роуз е голяма любителка на дамски списания и е получила вдъхновение от един „съвет“ за украса на коледното дърво. Предполага се, че тази най-съвършена илюзия допринася много за атмосферата на големия празник. Следвайки елементарните упътвания, тя е напълнила празни пулверизаторни шишенца от парфюм „Ракъм“ със смес от мед и вода, описана като „безвредно и ефикасно лепило, което задържа напръсканото брашно, създавайки илюзия за сняг“. Въоръжени с шишета, Роуз, Шугър и Софи се заемат да пръскат клоните на дървото с лепкавата течност.
— Ох, Божичко — смее се притеснено Роуз, — като че ли трябваше да направим това, преди да сложим украшенията!
— Ще трябва да ръсим брашното много внимателно — съгласява се Шугър, — защото може да направим страхотна мръсотия.
