Прах от мечти

Спускащият се мрак кършеше замръзнала кост и плът из цялата долина, изсипваше се зад северния хребет и поглъщаше последните мъждукащи пламъци от горящите фургони на баргастите.

Огромното бойно поле проблясваше и искреше, трупове и леш се свиваха, изгубили последните останки влага, а земята се надигаше в дълги клинове твърда като камък глина и подмяташе тела. Желязо димеше и просветваше между мъртвите.

Небето бе лишено от всякаква светлина, но сипещата се надолу пепел се виждаше, сякаш всяка частица бе огряна отвътре. Налягането продължи да притиска всичко към земята, докато коне и мъже и жени в броня не се превърнаха в смачкани, сплескани фигури. Оръжия избухваха и нажежени до бяло късове изсъскваха във въздуха.

Хълмовете застенаха и се отдръпнаха, когато нещо се завихри в самия център на долината — толкова дълбок мрак, че сякаш бе плътен.

Един хълм се пропука с гръмовен грохот. Въздухът сякаш се раздра.

От вихрещото се петно се появи фигура, първо един ботуш, после другият, заскърцаха по съсухрена плът, кожа и кост и съществото излезе от цепнатината с тежки като камък стъпки.

Мракът закипя, запулсира. Фигурата спря и протегна лявата си, облечена в метал ръка.

Мълния прониза чернилката с грохота на хиляди барабани. Самият въздух нададе вой и мракът се оттече. Сухи черупки, доскоро били живи същества, се завихриха нагоре като преродени, изскубнаха се от земната твърд и се понесоха към небето като рояци есенни листа.

Вятър запищя, накъсани пряпорци мрак закръжиха, заизвиваха се и се скупчваха. Студен въздух се изля като потоп през пропукан яз и всичко, през което помете, се пръсна на прах.