Шогун

— За мен вие сте вълшебство.

Тя започна да си вее, наля вино, но не продума. Той я наблюдаваше, после и двамата се усмихнаха.

— Трябва да бъдем много предпазливи, защото не сме сами, а хорските езици са безпощадни. Но ако знаете колко съм щастлива за вас — проговори тя най-сетне.

— А каква беше другата причина? Нали казахте, че има две причини, поради които искате да дойда тук тази вечер?

— Ах, да, другата причина… — Около него се носеше познато тежко благоухание. — Ние имаме един древен обичай, Анджин-сан. Когато някоя дама принадлежи на съпруга си, но изпитва чувства към друг мъж и желае да му подари нещо, което няма право да му даде, тя урежда някоя друга да заеме нейното място… като подарък… най-съвършената куртизанка, която може да си позволи.

— Казахте „когато някоя дама изпитва чувства към друг мъж“. Любов ли имате предвид?

— Да, но само тази нощ.

— Но защо тази нощ, Марико-сан, защо не по-рано?

— Тази нощ е вълшебна и ками вървят редом с нас. Аз ви желая.

В този момент на вратата се появи Кику и Блакторн подсвирна възхитено.

— Боже мой!

Кику го поздрави и му предложи саке.

— С какви думи да изразя, че дамата е изумително красива?

Марико му каза и той повтори след нея. Момичето весело зачурулика, прие комплимента и в отговор също му направи комплимент.

— Кику-сан пита, дали бихте искали да видите как ще пее и танцува за вас?

— Вие какво предпочитате?

— Дамата е тук за ваше удоволствие, не за мое.

— А вие? Не сте ли и вие тук за мое удоволствие?

— Да, донякъде… по един много личен начин.

— Тогава я помолете да попее.

Кику плесна леко с ръце и Ако донесе самисена. Беше продълговат инструмент, подобен на китара, но с три струни. Ако седна на пода и подаде на Кику плочицата от слонова кост.

— Тода-сама — започна Кику. — Моля ви да кажете на почетния гост, че ще изпея „Песента на морското конче“.

— Кику-сан, ще ми направите удоволствие, ако ме наричате тук, тази вечер, Марико-сан.

— Много сте мила с мен, господарке. Моля да ме извините, но в никакъв случай не бих могла да се държа непочтително.

— Моля ви.

— Ако това ще ви достави удоволствие, макар че… — Тя се усмихна прелестно. — Благодаря, Марико-сан.

И дръпна една струна. От момента, в който гостите преминаха през портата и влязоха в нейния свят, всичките и възприятия се пренастроиха. Беше ги наблюдавала скришом, докато разговаряха с Гьоко-сан, и когато останаха сами, после се бе питала как би могла да му достави удоволствие и как да направи впечатление на Тода-сама.

Но не беше подготвена за онова, което не след дълго стана напълно очевидно: Анджиро-сан без съмнение желаеше Тода-сама, макар че прикриваше чувствата си като един съвсем цивилизован човек. Само по себе си това не беше изненадващо, защото Тода-сама бе изключително красива и съвършена във всяко едно отношение, а и което беше най-важно, само тя можеше да разговаря с него. Онова, което я учуди, беше, че Тода-сама също го желаеше, ако не и повече.