Среднощни кули

Елейн замълча.

— Две реки преоткри историята си — заговори предпазливо Файле. — Не можеше да спи вечно, не и при надвисналия Тармон Гай-дон. Не и след като е приютила Преродения Дракон в детството му. Отчасти се чудя дали Манедерен е трябвало да падне, дали Две реки трябваше да се въздигне, за да има къде да отрасне Ранд ал-Тор. Сред селяни с кръвта — и упорството — на крале.

— Толкова по-важно е да успокоя нещата веднага — каза Елейн. — Предложих ви благодеяние, за да можете да помолите за прошка. Бих ви оправдала и със сигурност ще пратя войски, за да бъдат защитени хората ви. Приемете това и всички ще можем да се върнем към живота, какъвто трябва да бъде.

— Няма да стане — каза тихо Перин. — Две реки вече ще има свои владетели. Борих се срещу това известно време. И вие бихте могли, но нищо няма да промени.

— Може би — отвърна Елейн. — Но да призная теб би означавало да се съглася, че всеки в държавата ми може просто да си присвои титла и след това да я пази упорито, като събере войска. Създава ужасен прецедент, Перин. Едва ли разбираш затруднението, в което ме поставяш.

— Разбирам го — отвърна Перин с упорития тон, към който прибягваше, когато е решил да не помръдне. — Но няма да отстъпя.

— Значи напразно си ме уверявал, че ще приемеш властта ми — сряза го Елейн.

„Лошо“, помисли Файле и отвори уста да се намеси. Един сблъсък тук нямаше да им послужи добре.

Но преди да проговори, се намеси друг глас.

— Дъще — заговори тихо Мургейз и отпи от чая си. — Ако се каниш да танцуваш с тавирен, гледай да научиш добре правилните стъпки. Пътувала съм с този човек. Видяла съм как светът се огъва около него. Видяла съм как заклети врагове стават негови съюзници. Да се бориш с Перин е все едно да се опитваш да преместиш планина с лъжица.

Елейн се поколеба и погледна майка си.

— Прости ми, ако превишавам правата си — продължи Мургейз. — Но, Елейн, обещах на тези двамата, че ще говоря в тяхна полза. Казах ти го. Андор е силен, но се боя, че ще се прекърши срещу този мъж. Той не иска трона ти, гарантирам ти го, а Две реки се нуждае от надзор. Наистина ли ще е толкова ужасно да им позволиш да имат човека, когото са си избрали?

Възцари се тишина. Елейн изгледа Перин преценяващо. Файле затаи дъх.

— Добре — отрони Елейн. — Разбирам, че сте дошли с искания. Хайде да ги чуем и да видим дали може да се направи нещо.

— Никакви искания — отвърна Файле. — Предложение.

Елейн повдигна вежда.

— Майка ви е права — каза Файле. — Перин не иска трона ви.

— Какво искате вие двамата може да се окаже без значение, след като в умовете на хората ви е възникнала идея.

Файле поклати глава.

— Те го обичат, ваше величество. Уважават го. Ще направят каквото той каже. Можем и ще потушим идеите за възкресението на Манедерен.

— И защо бихте го направили? — попита Елейн. — Знам колко бързо се разраства Две реки с онези бежанци, които идват през планините. Държави могат да се издигат и падат с наближаването на Последната битка. Нямате никаква причина да се откажете от шанса да създадете свое кралство.