Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Замълчах. Май нямаше какво да добавя. Погледнах Копривка. Тя ме изгледа неутрално, сякаш ми казваше, че не означавам и никога не съм означавал нещо за нея.
Сенч явно бе събрал достатъчно материал за размисъл, защото избута стола си назад като човек след обилна вечеря.
— Добре. Този разказ ще отнеме доста време за разясняване и извличане на поуки. Всички сме претрупани със задачи около Празника на жътвата. Довечера в Голямата зала ще има събиране с музика, жонгльори, танци и менестрели. Ще присъстват мнозина от приятелите ни от Външните острови, както и всички херцози. Не се съмнявам, че ще се срещнем там.
Останалите продължиха да седят и да го гледат.
— А сега искам да говоря насаме с Фиц — добави натъртено Сенч.
Шишко стана. Копривка също.
— След като аз поговоря насаме с Фиц — спокойно заяви Предан.
Шишко изглеждаше малко объркан, но незабавно каза:
— И аз.
— А аз не — хладно рече Копривка, докато вървеше към вратата. — Не мисля, че имам какво да му кажа.
Шишко стоеше като закован, очите му се стрелкаха между Копривка и Предан. Явно не знаеше какво да прави. Успях да му се усмихна.
— По-късно ще поговорим надълго и нашироко, Шишко. Обещавам.
— Да — веднага се съгласи той и успя да стигне вратата, преди да се е затворила напълно след Копривка.
Предан изгледа многозначително Сенч и съветникът отиде да гледа морето през прозореца. Ясно бе, че Предан не искаше точно това. Нямаше съмнения, че борбата за власт между съветника и принца продължаваше. Предан придърпа един стол съвсем близо до мен и седна. Заговори съвсем тихо. Очаквах, че ще сподели тревогите си около нарческата и сватбата.
— Говорих й много за теб. В момента ти е ядосана, но ако й дадем време, може би ще се успокои достатъчно, за да те изслуша.
Трябваше ми малко време, за да схвана.
— Копривка ли?
— Естествено.
— Говорил си й много за мен?
Усмихнах се кисело.
— Налагаше се — заоправдава се той. — Приказваше неща от сорта на „Изоставил майка ми бременна и нито един път не дойде да ме види“. Не можех да позволя да говори такива неща, още по-малко да им вярва. Затова й разказах истината, както я научих от самия теб. Фиц, слушаш ли ме изобщо?
— О. Извинявай. Благодаря ти. — Дори не можех да си спомня за какво мислех.
— Братята й ще ти харесат. Рицарин е малко надут, но ми се струва, че го прави нарочно, защото е уплашен от всички промени. Чевръст няма нищо общо с Пъргав. Никога не съм виждал по-различни близнаци. Стабилен заслужава името си, а Справедлив бърбори като кречетало. А Пламен, най-малкият, през цялото време тича, смее се и се опитва да накара братята си и Копривка да се борят с него. Не се бои от нищо и никого.
— И всички са тук за Празника на жътвата.
— По покана на кралицата. Заради почестите към Бърич.
— Ясно. — Забих поглед в масата. Аз вмествах ли се някъде във всичко това?
— Е, май това е всичко. Радвам се, че си по-добре. И си мисля, че Копривка ще поомекне, ако й се даде време. Сега се чувства изиграна. Предупредих те, че ще е така. Странно, но май се ядоса най-много, когато изчезна. Прие го някак лично. Но съм сигурен, че ако й дадеш време, ще промени мнението си за теб.
— Имам ли друг избор?
— Да, май наистина нямаш. Но не исках да си мислиш, че всичко е безнадеждно, да се откажеш и да избягаш някъде, за да не я виждаш. Мястото ти е в Бъкип. Както и нейното.
— Благодаря.
Предан погледна настрани.
— Не мога да ти опиша какво означава за мен присъствието й в двора. Говори открито и направо. Никога не съм бил приятел с момиче, особено като нея. Мисля, че е защото сме братовчеди.
Кимнах, без да съм сигурен дали това е истинската причина. Но въпреки това се радвах. Щом си беше спечелила приятелството на принца, Копривка имаше могъщ закрилник в двора.
— Трябва да вървя. Пропуснах две проби на костюми за празника. Кълна се, че си го изкарват на Шишко, като го бодат „случайно“ с игли, ако не съм там да го защитавам. Така че по-добре да побързам.
Кимнах и на това. Предан изчезна, преди да съм се усетил как успя да го направи. Сенч тропна чаша бренди пред мен. Погледнах я, после вдигнах очи към него.
— Може да ти потрябва — кротко рече той. — Шутът беше тук преди две седмици. Готов съм да платя какво ли не, за да науча как успява да идва и да си заминава така незабелязано, но го направи. Късно през нощта някой почука на вратата на личните ми покои. Отворих и го видях. Променен, разбира се. Кафяв като ябълкова семка, от глава до пети. Изглеждаше уморен и болнав, но сигурно е било от пътуването му през Стълба. Не говореше за Черния мъж и за нищо друго, само за теб. Явно очакваше да те намери тук. Това ме уплаши.