Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Странгиард кимна и се изчерви.

— Това пък е моята новина — отвърна горделиво той. — Помогнах при чертежите. Ще стане нещо великолепно, Тиамак. Място за обучение, където нищо няма да се загуби или потули. Ще разполагам с много помощници. — Той огледа усмихнато строежа. — По всяка вероятност, докато бъде завършена, вече няма да мога да виждам — ако Бог вече не ме е прибрал, имам предвид, — за да се порадвам. Но това не ме притеснява. Аз вече го виждам. — Той се чукна по главата и се усмихна още по-широко. — Тук. Наистина е великолепна, приятелю, великолепна.

Тиамак хвана свещеника за ръката. Двамата продължиха разходката си из Вътрешния двор.

— Както ти казах, промените са наистина изумителни.

Мъжът от блатата погледна към десетките покриви на двореца — повечето вече бяха закърпени и блестяха под слънцето на късния следобед. Над тях беше вдигнато скеле — около купола на църквата. Няколко работници пристъпваха по него и привързваха някакви неща за през нощта. Тиамак отправи поглед към другия край на Вътрешния двор и спря.

— Кулата на Хйелдин. Останала е без прозорци. Бяха червени, нали?

— Кулата на Приратес… и складът му. — Странгиард направи знака на Дървото върху гърдите си. — Да. Предполагам, че ще бъде изпепелена, а след това сравнена със земята. Дълго време беше залостена, но никой не бърза особено да влезе вътре, а Саймън — вероятно би трябвало да кажа крал Сеоман, но това все още ми звучи твърде странно — иска да запечата и входа към катакомбите под нея. — Архиварят поклати глава. — Знаеш, че за мен знанието е скъпоценност, Тиамак. Но не се възпротивих ни най-малко на този проект.

Вранът кимна.

— Разбирам. Но да поговорим за по-приятни неща.

— Да. — Странгиард отново се усмихна. — Тогава да ти кажа, че попаднах на нещо невероятно — част от деловодителската книга на управителя на двореца от времето на Сулис Отстъпника. Някой я намерил, като разчиствали Канцеларията. В нея има изумителни неща, Тиамак — направо изумителни! Надявам се да ни остане време да минем през покоите ми, за да я вземем със себе си в трапезарията.

— Да вървим тогава. На всяка цена — съгласи се усмихнато Тиамак.

Закрачи до архиваря, но се обърна и погледна за последен път кулата на Хйелдин и празните й прозорци.