Дан на Хрътките
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #8
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-011-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дан на Хрътките». Краткое содержание книги:
Снел изобщо не беше глупак и когато топката шарени конци се изтъркаля до вратата и Хинти я зяпна, очаквайки чудодейното й връщане в малките й пухкави мръсни ръчички, какво пък, Снел се подчини… и щом се озова при вратата, драсна навън и изчезна.
Чу вика на Белам зад себе си, но вече имаше добра преднина, а и тоя тъп идиот нямаше да зареже дребосъците сами, нали? О, Снел беше направил бягството си много добре, толкова лесно, защото беше умен и бунаците можеше да го заплашват колкото си искат, но накрая той винаги печелеше, винаги печелеше — което си беше доказателство колко е умен.
Бегом нагоре по улицата, после се шмугна в задния проход, през тесния двор — по пътя му се разбягаха пилци — и в зайчарника, през следващата ограда и Кривата улица, двайсет крачки нагоре и после наляво, в калния изкоп, където се оттичаше каналната тръба. Никой нямаше да слезе в този проход, при цялата воня, но той слезе, пикня се просмука в изтърканите му мокасини, а след това — Улицата на кесиите и най-сетне на свобода.
По-добре щеше да е, ако беше откраднал дребосъците, та да ги продаде. Още по-добре, ако си имаше все още закопаните пари. Имаше едни по-големи момчета с връзки в бандата, която действаше в Беля, свиваха каквото могат от търговските фургони, които трополяха през градчето. Ако успееше да стигне дотам, щеше да е извън града, нали? Можеха да душат за него цял живот и пак да не го намерят.
И можеше да забогатее. Можеше да се издигне и да стане водач на банда. Хората щеше да ги е страх от него, да ги ужасява дори. Търговци щяха да му плащат само и само да не ги граби. И щеше да си купи имение, и да наеме убийци да убият Белам Ном, и Стони Менакис, и Мурильо. Щеше да изкупи дълговете на родителите си и да ги накара да плащат на него всеки месец — нямаше ли да е страхотно? Идеално щеше да е. Е, сестрите си можеше да даде по улиците за парса, и след време щеше да събере толкова пари, че да си купи някоя титла, да влезе в Съвета и да се обяви за крал на Даруджистан, и щеше да заповяда да вдигнат нови бесилки и да избесят всички, които му бяха правили лошо.
Тичаше, мислите му се бяха отнесли на цял свят оттук, в бъдеще далечно и в същото време — почти на ръка разстояние.
Нещо го дръпна рязко за краката и той падна тежко — болката го прониза в едното рамо и бедрото. Белам Ном стоеше над него, задъхан, но ухилен.
— На мене ще ми бягаш, а?
— Мю и Хинти! Ти си ги оставил…
— Заключени, да. Това ме забави. — Сграбчи Снел под мишницата и рязко го дръпна на крака, изви толкова силно, че той изскимтя.
Повлече го назад.
— Ще те убия някой ден — каза Снел и изохка, щом Белам му изви ръката още повече.
— На това разчитат тия като теб, нали?
— Какво?
— Че никой от нас не е толкова гаден като теб. Че ще имаме задръжки да те одерем жив например. Или да ти счупим капачките на коленете. Да ти извадим очите. Искаш да ме убиеш? Чудесно. Обаче не се изненадвай, ако аз го направя първи, Снел.
— Ти не можеш да убиеш…
— Не мога ли? Защо не? Ти май смяташ, че можеш, когато поискаш. Е, аз не съм Стони Менакис. Не съм и Мурильо. Те са… цивилизовани хора. Не, Снел, аз съм по-скоро като теб, само че съм по-голям и по-силен.
— Ако ми направиш нещо, Мурильо ще те подгони. Сам каза, че той не е като нас. Или Стони. Тя ще те насече на парчета. Да, Стони ще е, щом тате я помоли. Той ще й каже.
— Много си въобразяваш, Снел.
— Какво?
— Че изобщо ще разберат, че съм аз.
— Аз ще им кажа. Щом се върнат, веднага ще им кажа…
— Преди или след като си признаеш? Онова, което си направил на Харло?
— То е друго! Нищо не съм направил нарочно…
— Ударил си го, може би си го убил, и си го зарязал. Знаеш ли, татко ти може просто да те даде на мен, та да се отърве от тебе.
Снел замълча. Вече се беше уплашил не на шега. Толкова ужас го беше изпълнил, че се изливаше през порите му, дори между краката. Този Белам беше чудовище. Нямаше никаква милост. Чудовище. Зъл демон, да, демон!
— Вече ще съм добър — захленчи Снел. — Обещавам…
Но това бяха лъжи, и двамата го знаеха. Снел беше това, което си беше, и никакви гушкания и глезотии нямаше да го променят. Снел беше това, което беше, да. И Белам Ном — също.
Белам го вмъкна през тясната врата на един невзрачен дюкян в отсамния край на Тясната улица и Снел се втрещи от страх — познаваше това място. Знаеше…
— Какво си ми довел, Белам?
— Нов е, Горус, и ще ти го дам евтино.
— Чакай! — изпищя Снел, обаче една тежка длан се лепна върху устата му и го дръпнаха навътре в сумрака. Замириса му на вкиснала пот и усети на бузата си тежък дъх, когато гигантът Горус се надвеси над него.