Отпор [bg]

Застинах на място.

Чекмеджетата бяха извадени. В едно от тях имаше какви ли не играчки за възрастни. Брей, кметът и съпругата му са си падали по лудориите в леглото. В най-горното чекмедже имаше други… интересни неща. А сред тях и черна кутия, пълна със запечатани презервативи.

Не че беше необходимо, но…

Грабнах една шепа и ги мушнах в задния джоб.

Най-добре човек да е подготвен.

Усмихнах се на себе си и хукнах към Доусън, който ме чакаше пред вратата.

— Защо си се ухилил така? — попита ме той.

— А, нищо особено.

Доусън ме стрелна с поглед — не ми вярваше.

— Имаш ли нужда от друго? — Поклатих глава и той понечи да тръгне, но спря. — Роланд иска да присъстваш на конференцията днес.

Кимнах с ръка върху дръжката на вратата.

— И Кити също.

Доусън се намръщи.

— Трябва да сме подготвени за всичко — рекох аз. Той си пое дълбоко дъх, кимна и аз го проследих с поглед, докато се отдалечаваше по коридора. Вмъкнах се тихо в стаята и се изненадах, като видях, че Кити седи в леглото. Косата й беше изсъхнала и падаше на вълни по раменете й.

— Всичко наред ли е? — Тя потърка очите си.

— Да. Намерих ти дрехи. — Стоях и я гледах втренчено. Тя отпусна ръце, отметна завивките и се изправи. Сърцето ми затуптя.

Понякога, без да искам, се унасях в мисли; знаех, че тя ми принадлежи и аз й принадлежа. Сега се случи същото.

Подадох й дрехите.

— За теб са — добавих като кръгъл идиот.

Тя пое дрехите и на лицето й се появи уморена усмивка.

— Благодаря ти.

Проследих я с поглед как мина край мен и се мушна в банята. Водата зашуртя, а аз продължавах да стоя насред стаята. Беше много рано и тя можеше да поспи повече, но нали бях егоистично магаре, радвах се от все сърце, че е будна.

Жалко, че не можех да я видя, докато се преоблича. Щеше да ми подейства като стимулант, от какъвто се нуждаех. Вратата на банята се отвори и тя излезе. Все още стоях в средата на стаята.

Бях късметлия. Панталоните не й ставаха. Бяха с около номер по-малки и прилепваха като ръкавица по тялото й, а това ме направи истински щастлив.

Кити улови погледа ми и се ококори.

— Добре че панталоните са ластични.

— В главата ми се въртят мисли, за които моментът не е подходящ.

Тя скръсти ръце пред гърдите си и така привлече вниманието ми към друга част от тялото й, която също често обсебваше мислите ми.

— Никак не съм изненадана.

— Просто си помислих, че е добре да го знаеш.

Тя мина край мен и се наведе, за да остави обувките на пода. Пред очите ми се разкри страхотна гледка и аз блокирах. Може би бях прекалено уморен и не давах пукната пара за важните неща. Може би причина бе роклята, която видях в гардероба, или пък онези нещица в чекмеджето. А може би всичко опираше до това, че съм мъж и сексът никога не излизаше от ума ми, без значение в какво положение се намирах. Каквато и да беше причината, аз спрях да мисля, както често се случваше в нейно присъствие, а това наистина беше проблем.