Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Отпор [bg]
Отпор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отпор [bg]

Электронная книга - «Отпор [bg]». Краткое содержание книги:

Те се нуждаят един от друг, за да оцелеят… Кейти знае, че всичко се промени в нощта, в която луксианците дойдоха. Но това, което не може да разбере, е как Деймън застава на тяхна страна, след като те заплашват да изтрият от лицето на земята всяко човешко същество и всеки хибрид. Но линията между доброто и злото вече е толкова тънка, че все едно я няма. Деймън ще направи всичко, за да спаси тези, които обича. Дори това всичко да е предателство. Вече е почти невъзможно да различиш приятел от враг, а да стоиш и да гледаш отстрани как света се разпада, изобщо не е опция. Но, за да спасят приятелите си, и човечеството, те първо ще трябва да изгубят всичко.
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 113
Перейти на страницу:

— Може би се представя за кмета, за да… — За да вземе властта отвътре. — Ами ако има и други като него? Луксианци, които са приели образите на известни, важни личности?

Деймън изруга тихо и прокара ръце през косата си.

— Трябваше веднага да се досетя. Аз, естествено, видях, че той се представя за кмета, но не се замислих повече. Те рядко убиват хора, без да ги асимилират. Целят се в определен тип. Една и съща възрастова група. Хора, които са достатъчно възрастни и имат…

— Семейства — прошепнах аз. А това би било дори по-лошо от асимилирането на хора с власт, защото ако луксианците се престореха на майки, бащи и учители, щяха да бъдат навсякъде и никой не би могъл да ги спре, дори и да има свидетели на случващото се. Говореше се, че луксианците присвояват тела, но това нямаше да спре огромното им начинание.

Погледнах Деймън.

От десетилетия, даже повече, луксианците живееха на планетата, а никой не знаеше.

— Телевизорът в стаята работи ли? — попитах.

— Мисля, че да.

— Май ще трябва да го включим.

Деймън ми помогна да стана и леко разтри ръцете ми, за да ме стопли.

— Вземи си душ, в това време ще ти намеря някакви дрехи.

Хвърлих поглед към вратата и се поколебах. Повдигна ми се при мисълта, че трябва да се съблека гола, докато наоколо се разхождат луксианци.

Деймън се наведе и ме целуна по устните.

— Няма да пусна никого. В безопасност си.

В безопасност си.

Горях от нетърпение никога вече да не чувам тези думи. Затворих очи, повдигнах се на пръсти и го целунах нежно.

— Добре.

Той ме взе в обятията си, после се отправи към вратата. Спря, обърна се и плъзна поглед по тялото ми.

— Кити?

— Да?

Очите му бяха красиви, ясни, блестящи. Настъпи мълчание.

— Обичам те.

Седма глава

Кейти

Влязох в стаята, увита с кърпа. Деймън седеше на леглото, беше пуснал телевизора.

Присви очи и ме огледа от мократа ми коса до върха на вече чистите ми крака.

— Ехо — каза, сякаш забрави, че дават новини по един от световните канали. Не бях гледала новини, откакто излязох от бунгалото.

— Ела тук. — Протегна ръка.

Стаята изглеждаше, както преди да влезем тук със Сади. Единствено завесите и столът бяха останали на пода. Чаршафите и завивките бяха на мястото си.

Хванах кърпата за възела и с леки стъпки отидох до леглото. Понечих да седна до него, но той обви ръка около кръста ми и ме взе в скута си. В стаята беше хладно, но топлината от тялото му незабавно премина в мен. Деймън беше като електрическо одеяло.

На екрана говорителят гледаше сериозно в камерата и говореше. Най-отгоре течеше предаване на живо от Лос Анджелис. Кадрите, заснети явно от хеликоптер, който кръжеше над бедстващия град, показваха димящи сгради, задръствания по най-големите магистрали и улици, пълни с народ. Положението не вещаеше нищо добро. След това на малкия екран вдясно тръгна предаване на живо от Ню Йорк със същата информация.

— Според някои източници първоначалното нападение е започнало в Лас Вегас. Опитваме се да получим потвърждение на изявлението. — Умората бе сложила своя отпечатък на лицето на говорителя, усещаше се и в тона му. — Мнозина вече смятат, че метеоритният дъжд отпреди три дни всъщност не е… — Той прочисти гърлото си и явно положи усилие да произнесе следващите думи. — Всъщност това са били извънземни, атакували нашата планета.

— Май се притесни при думата „извънземни“ — сухо подхвърли Деймън.

Кимнах. Мъжът като че не успяваше да повярва, че току-що е изрекъл това по националната телевизия. Той хвърли поглед на листовете пред себе си и поклати глава.

— Все още очакваме доктор Капур да ни съобщи подробности относно… анатомията на случващото се и вероятността за заключителната част на инвазията, но засега знаем, че след периода на затишие — мъжът погледна в екрана с изопнато лице — е започнала стратегическа, планирана атака в големите градове по света. Няма конкретни данни, но очакваме в тези райони и близките градове броят на жертвите да бъде значителен.

Потреперих от ужас. Въпреки че бях, каквото бях, и през изминалата година пред очите ми се разиграха много събития, случващото се бе с такива мащаби, че не можех да го проумея. Не само моят свят се бе променил. Светът на всички хора беше друг.

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 113
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)