Убийствена красота

— Седнете, моля ви. Искате ли кафе?

— Изабела Юриевна, искам да ви предупредя: господин Турецки ще ви прави евтини комплименти, но не се заблуждавайте. Той така провежда разузнаване — каза за довиждане Наталия Алексеевна. — Аз съм в кабинета си.

И изчезна. „Не е зле! — оцени вътрешно Александър. — Но коя е тази млада нахалница?“ — помисли си той и попита:

— Коя е тази любезна дама?

— Наталия Алексеевна Семьонова. Дясната ръка на шефа. Доктор на медицинските науки. Много талантлив експериментатор.

„При вас, който не е гений, той е талант. И всички са експериментатори“ — започна мълчаливо да се дразни Турецки. А се ядосваше, защото не обичаше да чака. Да чакаш и да гониш — по-лошо от това няма. Този лаф беше на Грязнов, но и Саша обичаше да го повтаря.

Да беше го поканил в своята служба. Тогава той щеше да те чака. Искаш да видиш с очите си колкото може повече? Ами не се ядосвай и търпи!

Докато Турецки си провеждаше сам психотерапия, лампичката на апарата загасна и се чу мъжки глас:

— Изабела Юриевна, дойде ли следователят?

— Да, в приемната е.

— Поканете го.

— Влезте, моля ви. Професорът ви чака. — Секретарката беше самата любезност.

Турецки влезе в просторен кабинет. Средата му беше заета от дълга маса, в края на която като късата чертичка на буквата „т“ бе сложена друга маса. В ъгъла имаше бюро с компютър. В другия ъгъл — ниска масичка с две кресла. Библиотечни шкафове, пълни с книги. Мебели в светли тонове, обикновени, но стилни. Иззад писалището стана нисък набит мъж на около петдесет и пет години. Кръгъл плешив череп, умни, внимателни, проницателни очи, бързи и отсечени движения.

— Здравейте, Александър Борисович! Седнете. Ето тук, моля.

Той посочи към един от столовете край дългата маса и седна не на своето шефско място, а срещу Александър.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Анатолий Иванович, аз, честно казано, съм дошъл, както се казва, да се запозная и да поговоря с вас без протокол. Главна прокуратура разследва смъртта на председателя на Лицензионната палата Климович. Той загина от взрив, ако не знаете.

— И какво мога да ви съобщя аз? Познавах Климович, много ми е жал, че човекът е загинал от насилствена смърт. Това всъщност е всичко, което мога да кажа.

— Лаконично. Знаете ли, аз се занимавам с това дело от две денонощия и през цялото време чувам вашето име. Така че моля да се приготвите за дълъг и подробен разговор.

— Ще опитам. От кого сте чули името ми? Тъй като Климович, лека му пръст, отпада, предполагам, че от господин Литвинов.

Нестеров изглеждаше доста заядлив. Говореше прекалено бързо, на висок глас и сякаш се караше на събеседника си. Карай, оправяли сме се и с по-тежки случаи.