Убийствена красота

— Аз също се надявам — отговори тя и изведнъж го погледна със сериозен поглед на възрастна.

„Надявам се, че няма да ме обидиш и няма да ми се наложи да си плащам за своята доверчивост“ — така прочете този поглед Турецки.

— Значи избрахме предястието! Какво следва? Какво предпочитате? Риба, месо?

— Риба. Какво е това ястие, което се нарича „Риба яде риба“?

— Това е дует на сьомга и есетра със сос от червен и черен хайвер. Да поръчаме ли?

— Не, това сякаш е много… калорично. Аз бих предпочела пъстърва.

Все пак се придържа в рамките на портмонето си. Още не се доверява напълно…

С такива мисли в главата Александър направи поръчката: две салати-специалитети, пъстърва за дамата и стек за господина. Двеста… не, триста грама коняк (нека ни възприемат такива, каквито сме) и бутилка шампанско. Настя се отказа от вино.

След няколко минути мълчаливият сервитьор ги остави насаме със засуканите салати, чашите с шампанско и коняк.

— Да пием за срещата ни! — това беше най-умното, което можа да измисли Александър Борисович.

— За срещата ни! — повтори Настя със звънлив глас и се усмихна. На бузите й се появиха трапчинки, които позволиха на Турецки да се примири със собственото си тъпоумие.

Пийнаха и пристъпиха към предястието. На Турецки всичките тези ананаси му бяха абсолютно безинтересни, той би предпочел добрата сельодка, пък било то и с коняк. Но Настя толкова се наслаждаваше на яденето, че и Саша се зарази с нейния апетит.

— Хайде сега да пием за запознанството.

— Хайде.

Пиха за запознанството.

— Настя, разкажете ми за себе си. Къде сте родена? Не сте московчанка?

— Защо мислите така? — Настя горделиво вдигна вежди.

— Ами… Прекалено сте хубава за столична госпожица.

— Така ли? — засмя се тя. — А вие, извинете, кореняк московчанин ли сте?

— Да, имам този недостатък. Но той не разваля мъжете.

— Да, не съм московчанка. От Твер съм.

— И сте живели там с майка си и баща си?

— И съм живяла там с майка си и по-малката си сестра. Мама и татко се разведоха, когато Наташка беше на две годинки, а аз на пет.

— С какво се занимава майка ви?

— Преподавател. По английски език. Татко е военен лекар. Той живее в Перм.

— Как така вашата майка ви е пуснала в шумната Москва?

— Че защо да не ме пусне? Аз съм сериозно момиче, нищо че тук-таме имам двойки.

— Които вече са оправени, както знаем. И така, Анастасия е студентка…

— Във втори курс. На деветнадесет години съм, ако това ви интересува.

— Това изобщо не ме интересува — бодро се отзова Турецки, който се интересуваше точно от това.

— А вие сте на четиридесет и малко отгоре — безжалостно отсече Анастасия.

— Това има ли голямо значение?

— Абсолютно никакво. Нали на вас ви хрумна да събирате анкетни данни.