Невидими изчадия [bg]

Трябва да е Еви, защото Манъс пристига и се приближава до нея, за да я спаси със златната си външност. Манъс, специален агент на нравствената полиция, взема една от насраните содени бисквитки и я поставя между избелените си зъби. И дъвче. Накланя назад красивото си лице с квадратна челюст и затваря очи. Манъс затваря електриковосините си очи, завърта едва-едва глава на две страни и преглъща.

Манъс има гъста черна коса, която ти напомня, че човешката коса е само закърняла козина, намазана с гел. Какъв космато секси пес само е Манъс.

Лицето с квадратна челюст се навежда, за да впери от упор в камерата поглед, изпълнен с върховна любов и задоволство. Толкова дежа вю. Тъкмо със същия поглед ме гледаше, когато ме питаше получила ли съм оргазъм.

После Манъс се обръща и вперва съвсем същия поглед в Еви, докато цялата публика в студиото гледа в друга посока — гледат се как се гледат как се гледат как се гледат как гледат как Манъс се усмихва на Еви с върховна любов и задоволство.

Еви му се усмихва в отговор с излизащата си от естествения контур червена усмивка, а аз съм онази мъничка блещукаща фигурка в дъното. Това съм аз — точно над рамото на Манъс, мъничката аз, която се усмихва унесено като радиатор и пуска животински отпадъци в плексигласовата фуния върху машината за сандвичи „Мляс-мляс“.

Как може да съм била толкова тъпа.

Да се поразходим с лодка.

Става.

Трябваше да разбера, че през цялото време Манъс и Еви са си имали нещичко.