![Невидими изчадия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/3/nevidimi-izchadiya-bg-download.jpg)
Невидими изчадия [bg]
- Автор: Паланик Чак
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-289-119-1
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Невидими изчадия [bg]». Краткое содержание книги:
„Невидими изчадия“ е хаплива и остроумна гротеска на фалшивите идеали за красота и повърхностния морал на обществото ни. Скандален, безсрамен и дързък — това е Чък Паланюк от най-висока класа!
— Ако искаш нещо за четене — казва Бранди, — оная книга за мис Рона Барет е в стаята ми. Мога да изтичам да ти я донеса.
Искам наболата брада около устата на Сет така да ме ожули, че да ме боли, когато пишкам.
Сет казва:
— Идваш ли?
Обкичена с пръстени ръка подхвърля върху леглото дистанционното на телевизора.
— Хайде, Принцесо Принцеса — подканя я Сет. — Нощта напредва.
Искам и Сет да е мъртъв. По-лошо от мъртъв — искам го тлъст и подут от вода, несигурен и разчувстван. Щом Сет не ме иска, и аз искам да не го искам.
— Ако дойде полицията или се случи нещо — казва ми луната, — всичките пари са в кутията ми с гримове.
Онзи, когото аз обичам, вече е излязъл да загрее мотора. Онази, която ще ме обича вечно, ми пожелава сладки сънища и затваря вратата след себе си.
Върнете се много отдавна назад, когато Манъс, годеникът ми, който ме заряза — Манъс Кели, полицейският детектив, ми каза, че родителите са като Господ. Защото ти се иска да знаеш, че ги има, искаш те да одобряват живота ти и въпреки това им се обаждаш само когато си в криза и имаш нужда от нещо.
Върнете се при мен в леглото в Сиатъл, сама с дистанционното. Натискам едно копче и накарвам телевизора да онемее.
На екрана са трима-четирима души, оковани с вериги, седнали на ниска сцена пред публика. Прилича на телевизионна реклама, но когато камерата показва всеки от тях в близък план, на гърдите им се появява малък надпис. Всеки надпис, придружаващ всеки едър план, е лично име, последвано от три-четири думи вместо фамилия — като онези буквални имена, с които се кръщават индианците и които обясняват кои са те всъщност. Но вместо Хедър Тичащата-с-бизони и Триша Ловуващата-на-лунна-светлина тези имена гласят:
Кристи Пила-човешка-кръв
Роджър Живял-с-мъртвата-си-майка.
Бренда Изяла-бебето-си
Сменям каналите.
Сменям каналите.
Сменям каналите и се появяват нови трима души:
Гуен Работи-като-проститутка.
Невил Изнасилен-в-затвора.
Брент Спал-с-баща-си.
Хората навсякъде по света разказват своите драматични истории и как животът им се е превърнал в преодоляване на случилото се. Сега техният живот е свързан повече с миналото, отколкото с бъдещето. Натискам копче и връщам гласа на Гуен Работи-като-проститутка за малка звукова хапка проститутски приказки.
Докато говори, Гуен вае историята си с ръце. Навежда се напред на стола. Очите й са втренчени в нещо горе вляво, току извън обсега на камерата. Зная, че това е мониторът. Гуен се гледа как разказва своята история.
Гуен свива пръсти, докато само левият й показалец остава да стърчи, и говорейки, извърта бавно ръка, за да покаже нокътя си от двете страни.
— За да се пазят, повечето улични момичета отчупват парченце от ножче за бръснене и го залепват под нокътя си. После лакират нокътя бръснач така, че той заприличва на обикновен нокът. — Тук Гуен вижда нещо в монитора. Намръщва се и отмята червената си грива. Показват се обици, на вид перлени.
— Когато попаднат в затвора — разказва Гуен на себе си в монитора — или когато изгубят своята привлекателност, някои момичета използват нокътя бръснач, за да прережат китките си.
Отново карам Гуен Работи-като-проститутка да онемее.
Сменям каналите.
Сменям каналите.
Сменям каналите.
Шестнайсет канала по-нататък млада красавица в обшита с пайети рокля се усмихва и пуска животински отпадъци в машина за сандвичи „Мляс-мляс“.
Еви и аз — снимахме тази реклама двете. От онези телевизионни реклами, които бъркаш с истинско предаване, само дето всъщност са трийсетминутни ментета. Камерата се насочва към друго момиче в рокля с пайети — то пък гази из публика от наркомани и туристи от Средния запад. Момичето предлага на отпразнувала златната си сватба двойка, облечена в подхождащи си хавайски ризи, хапки, наредени на сребърен поднос. Но и двойката, и всички останали с пуловери английски ластик и огърлици за пред камера са се втренчили в нещо горе вдясно, извън обсега й.
Знаете, че това е мониторът.
Призрачно е — но това, което всъщност става, е, че хората зяпат себе си в монитора как зяпат себе си в монитора как зяпат себе си в монитора и така нататък, и така нататък, изцяло впримчени в безкрайната примка на реалността.
Отчаяните очи на момичето с подноса са с прекалено зеления цвят на контактни лещи, а устните — плътно начервени извън естествения контур. Русата й коса е гъста и тупирана така, че да не изглежда толкова плещеста. Хапките, които продължава да размахва под всички тия стари носове, са содени бисквитки, наакани отгоре с месни субпродукти. Размахало подноса, момичето гази из пейките с насядалата по тях публика в студиото със своите прекалено зелени очи и плещеста коса. Това е най-добрата ми приятелка Еви Котрел.