Импулсивно [bg]

— Госпожо, без доказателства за престъпление това би било нарушаване на правата на Катрина.

— О, я стига — каза Моника Хеджис.

— Съжалявам, госпожо, но така стоят нещата. Ако беше малолетна, щеше да е различно.

— Умът й е колкото на четиринайсетгодишна.

Майло се усмихна.

— Искате да ми кажете, че не можете да направите нищо ли?

— Ще направим всичко, което ни позволява законът. Това означава, че ще говорим с приятелките й, ще минем през клуба…

— Вече го направих.

— Понякога повторението помага, госпожо. Ще потърсим и колата й. Още ли кара жълтия мустанг, регистриран на нейно име?

— Да, но няма да е за дълго. Току-що получих съобщение, че е пропуснала последните две вноски. За този заем и аз се подписах. Уговорката беше, че аз ще платя първата вноска, а следващите са нейна грижа.

— Дайте ми координатите на финансовата къща и ще проверя дали са я взели.

— Вече го направих, не са я взели.

— Доста работа сте свършили.

— Ако искаш нещо да стане, свърши си го сам. Значи това е всичко, което смятате да направите? Не звучи много обещаващо.

— Нека да започнем и да видим докъде ще стигнем, госпожо Хеджис. Обадете ми се по всяко време, ако се сетите за нещо.

— О, ще го направя, бъдете сигурен, че ще го направя.

Тя стана, отиде бързо до вратата и я отвори.

— Ще ви задам още един въпрос — каза Майло, — който може да ви разтревожи, но е съвсем рутинен, просто в случай, че попаднем на нещо в полицейските доклади.

Моника Хеджис се изпъна и дръпна от цигарата си.

— Какво?

— Знаете ли кръвната група на Катрина?

— Това е… зловещо.

— Просто рутина, госпожо.

— Ама и вашата рутина е една… — рече Моника Хеджис. — Определено не бих искала да върша работата ви.

— Повечето хора не искат — усмихна се Майло.

— И аз съм една от тях… Кръвната й група е същата като моята, нулева положителна. Това е най-разпространената.

Тя пушеше и ни наблюдаваше как вървим към асансьора. Докато влизахме в него, я чух да казва:

— Ето те и тебе, миличък. В ред ли е всичко?

Вратата се затръшна.