Импулсивно [bg]

Ройъл и Моника Хеджис седяха на нисък, черен диван „Рош-Бобоа“ и пушеха в унисон. Подът на апартамента беше от черен гранит, стените бяха искрящо бели и хвърляха собствени отблясъци, а картините бяха големи, размазани, с акцент върху сивото.

Моника Хеджис беше между петдесет и шейсетгодишна. Дребна, руса и кльощава до съсухреност, с тежък грим около кафявите очи, лице, опънато отвъд границите на разумното, и страхотни крака, подаващи се изпод малката черна рокля.

Ройъл Хеджис изглеждаше най-малко на седемдесет, носеше червеникавокафява перука, която почти можеше да мине за истинска коса, и мускетарска брадичка, боядисана в същия цвят. Облечен беше в червена копринена риза, бели панталони, розови велурени мокасини на бос крак. Скри четвъртата си прозявка зад петнистите си ръце и тръсна пепелта в хромиран пепелник.

— Катрина е единственото ми дете — каза Моника. — От втория ми брак. Баща й отдавна го няма.

— Изчезнал ли е? — попита Майло.

— Почина. — Гласът й не издаваше съжаление.

Езикът на тялото на третия й съпруг говореше, че това е неин проблем.

— Не се паникьосвам, лейтенант — каза тя, — но започвам малко да се изнервям. Катрина е правила глупости и преди, но не такива, да я няма повече от седмица. Не мога да не се тревожа, защото майките са така. Макар че я очаквам да се появи всеки момент с някое от глупавите си обяснения.

— Веднага се връщам — каза Ройъл, потупа я по коляното и излезе от стаята.

— Мъжки проблеми — рече Моника Хеджис. — Ще влиза и излиза през цялото време. Женени сме от две години и почти не познава Катрина.

— Възможно ли е дъщеря ви да е при някой приятел или роднина? — попита Майло.

— Имате предвид семейството на баща й? Никога. Норм Шонски не е част от живота й, нито пък роднините му.

Лекомислено махване с ръка. Не проявява любопитство защо някой от ранга на Майло ще посещава дома й във връзка с изчезнал човек. При нейните доходи вероятно е свикнала на персонално обслужване.

— Освен това — каза тя, — Катрина не ходи на гости. Тя се вдига импулсивно и изчезва.

— Къде ходи, госпожо?

Още едно махване.

— Навсякъде. Мексико, Европа. Веднъж дори беше отишла в Таити. Това имам предвид под „глупаво“. Намира евтин полет по интернет, изобщо не планира нищо и просто отлита с безметежна страст.

— Сама?

Мълчание.

— Госпожо Хеджис?

— Предполагам, че има мъже — каза тя. — Ако не пътува с тях, то със сигурност е в състояние да ги намери по пътя. Държи да ми го каже, когато се върне.