![Третата порта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/5/tretata-porta-bg-download.jpg)
Третата порта [bg]
- Автор: Чайлд Линкольн
- Серия: Д-р Джереми Лоугън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-384-3
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третата порта [bg]». Краткое содержание книги:
Лоугън вдигна ръка с намерение да го поздрави, но от изражението на лицето му разбра, че не е време да се спира тук и че е нежелан. Затова се обърна и продължи надолу по коридора, за да намери кабинета си.
14.
Намери го в най-далечния край на крилото, в секцията за екзотични науки. Беше модулен, както и всички останали. Вътре имаше бюро, два стола, лаптоп и празна библиотека. Леко развеселен, Лоугън отбеляза, че друго оборудване липсваше.
Остави моряшката си мешка на стола за посетители и я развърза. Отвътре извади десетки книги и ги подреди по лавиците на библиотечката. След това няколко уреда, които остави на бюрото. После измъкна два рамкирани цитата и ги закачи на стените с кабарчета. Накрая завърза отново мешката и се зае с лаптопа.
Влезе в системата с паролата и идентификацията, които му бяха дали сутринта при включването му в експедицията. Мрежата на Станцията беше лесна за навигиране и веднага установи, че го чакат три имейла. Първият беше от системата, поздравяваше го и обясняваше разположението на Станцията и къде се намират важни места като медицинския център и кафенето. Вторият беше от жената, която беше обработила данните му за включване в екипа. В писмото си тя му обясняваше някои основни правила (да не се излиза от Станцията, да не се водят неразрешени разговори по сателитния телефон). Третият имейл беше от човек, който се казваше Стивън Виър, помощник на Портър Стоун. По същество той беше сбор от всички странни, неочаквани или злополучни събития, които бяха настъпили, след като Станцията беше започнала да действа преди две седмици. С една дума, причината, заради която беше тук.
Лоугън прочете списъка два пъти. Много от включените в него събития можеха да бъдат отхвърлени още сега: премигване на светлините, чести неразположения, като гадене и замайване, но няколко заслужаваха да бъдат проучени. Включи уърда на лаптопа и започна да прави свой списък:
Втори ден: При рутинното разузнаване двигателят на един от джетовете полудя и не можеше да се изключи. Водачът бе принуден да скочи, за да се спаси, като при това си счупи крака. Когато най-сетне джетът беше прибран, двигателят изобщо отказа да работи. На следващия ден обаче заработи нормално.
Четвърти ден: Трима души, които са използвали библиотеката късно през нощта, съобщават, че са чули странен сух глас да им шепне на непознат език.
Шести ден: Готвачът съобщава за липсата на две говежди плешки от фризера — почти деветдесет килограма.
Девети ден: През нощта Кори Лендау е видян да обикаля тресавището. При разпита обяснява, че е видял странна форма в далечината, която му махала да отиде при нея.
„Ха — беше казал Кори преди по-малко от половин час пред него, — може би това обяснява всичко.“
Десети ден: Всички електрически уреди, компютри или друга апаратура в Зеленото крило едновременно престават да работят в 15:15. Всички опити да бъдат включени отново остават неуспешни. В 15:34 ч. уредите започват отново да работят. Не е намерено обяснение защо.
Единайсети ден: Тина Ромеро докладва, че одеждите на египетска върховна жрица са изчезнали от гардероба в нейния кабинет.
Дванайсети ден: Неколцина очевидци в „Оазис“, това е барът, докладват, че са видели странни цветни светлинки да премигват на хоризонта, съпроводени от едва доловимо заплашително скандиране.
Тринайсети ден: Работник в комуникационния център докладва, че чул странни звуци, а една машина заработила от само себе си, когато не е трябвало.
Четиринайсети ден: Машинист докладва, че на мръкване видял в далечината странна жена в египетска носия да пресича Ал Суд.
Петнайсети ден: Неустановен засега проблем с екипировката паникьосва един от водолазите и го кара да изплува твърде бързо, причинявайки си тежко нараняване.
Лоугън вдигна очи от екрана. Разбира се, знаеше за последното произшествие. Нали беше там, когато се случи.
Припомни си проклятието на Нармер. „Всеки човек, който посмее да влезе в моята гробница или направи нещо злонамерено на вечното жилище на моята земна форма, със сигурност ще загине бързо… Ако премине през Първата порта, ще се напука основата на къщата му, а семето му ще пада на изсъхнала земя. Кръвта и крайниците му ще се превърнат в пепел, а езикът му ще се разцепи в устата… И аз, Нармер Безсмъртния, ще измъчвам него и неговите ден и нощ, будни и заспали, докато лудостта и смъртта се превърнат в техен вечен храм.“
В изброяването на произшествията имаше нещо общо. Като се изключат водолазът и водачът на джета, никой не беше пострадал. Това не се съгласуваше с подробностите в проклятието.