Розата и бодилът [bg]

Ричард стисна зъби.

— Вече го сторих.

— А, да, случката в Пилин.

— Спасих Негово величество, когато всички останали побягнаха. Аз останах и едва не умрях.

— Но това беше отдавна. Сега би ли сторил същото? Може би, ако кралят бе показал повече благодарност. На охранителите не е разрешено да се женят, нали? Подозирам, че ти си поискал изключение, защото Роза Ройбън е била бременна с твоя син. Това се е случило, нали?

Самият Екзитър вече знаеше отговора на този въпрос, затова Ричард не си направи труда да отговаря.

— Подобна цена изглежда толкова малка, особено след проявата на такава храброст, само че молбата ти е била отхвърлена. Мястото на кралските войници е в казармите, готови да скочат в бой при първия сигнал. Ако за един от тях бъде направено изключение… Сигурен съм, че той ти е обяснил всичко това, когато ти е отказвал.

Ричард стоеше мирно, стараещ се да не издава чувствата си. Умение, което бе имал възможността да усъвършенства през последните шестнадесет години.

— И когато той е отказал, верността ти към Роза е била подложена на изпитание. Ти би могъл да се отпишеш, да я вземеш със себе си и да я отведеш някъде другаде, където да започнете нов живот. Но повишението те е интересувало повече от нея и извънбрачното ти дете. Затова си я прогонил. — Екзитър намести плаща си, поизкривил се в рамото при рязкото му обръщане. — И какво й е оставало? Заради състоянието си вече не е могла да работи, а никой мъж не би проявил интерес да се грижи за чуждо дете. Какво й е оставало? Би могла, разбира се, да потърси някоя възрастна акушерка, която да я избави от бремето. Но тя не е постъпила така. Ето това е вярност. Човек като Роза Ройбън без колебание бих препоръчал за място в кралската гвардия. А ти какво й каза, когато тя се върна с детето на ръце и още веднъж те помоли за помощ? Пари ли си й предложил? Подозирам, че направо си я отпратил. Поне мога да те оправдая за това, че си изпратил детето при сестра й, но си го сторил по-скоро от срам, нали?

Аз съдя хората по решенията, които те вземат. Ти за пореден път доказа, че цениш длъжността си повече от всичко. Заставането срещу мен би застрашило позицията ти, затова Барнс трябваше да плати цената, също като Роза. Върви да се погрижиш за задълженията си, които толкова цениш. Върви да защитаваш краля. Аз ще потърся изчезналото момиче.

След тези думи Екзитър излезе. Стъпките му скоро заглъхнаха.

Ричард пристъпи до прозореца и отпусна ръка върху перваза. Тази стая наистина бе обитавана — от спомени. Ръката му започна да се плъзга по камъка заради напора на сълзите.

Той грабна чаша и се отправи към бъчвата, за да си налее.