Поглед в бъдещето [bg]

— Не каза ли нищо за входна рана?

— Какво?

— Входна рана. — За момент Мут и Тео преминаха на френски; Тео се надяваше, че се изразява правилно на този език. — Сещаш се, мястото, откъдето влиза куршумът.

— Куршумите — поправи го момчето.

— Моля?

— Куршумите. Били са три. — Детето погледна към майка си. — Така каза човекът с престилката.

„Три куршума — помисли си Тео. — Някой много иска да умра.“

— А входните рани? — попита той. — Казаха ли къде са влезли куршумите?

— В гърдите.

„Значи съм видял убиеца“ — заключи Тео.

— Има ли нещо друго, което си спомняш?

— Аз казах нещо — отвърна момчето.

— Какво?

— Имам предвид, че изглеждаше сякаш казвам нещо. Но това не беше моят глас. Бе твърде дълбок, разбирате ли?

„Пораснал е. Разбира се, че ще е дълбок.“

— И какво каза?

— Че сте застрелян от близко разстояние.

— Откъде знаеше това?

— Не знам… не знам защо го казах. Просто думите се чуха.

— А съдебният лекар — човекът с престилката — каза ли нещо в отговор на думите ти?

Момчето сега седеше в леглото и го погледна в очите.

— Не, само кимна. Като че ли се съгласи с мен.

— А каза ли ти той нещо, което да те накара да заключиш, че е стреляно отблизо?

— Не разбирам — поклати глава момчето. — Мамо, трябва ли да правя това?

— Моля те — погали го фрау Дрешер. — Ще имаме сладолед за десерт. Само помогни на този добър човек за още няколко минутки.

Момчето се намръщи, сякаш преценявайки доколко е привлекателен за него сладоледът. После отговори:

— Каза, че сте убит на боксов мач.

Тео се сепна. Той можеше да е надменен, можеше да е нахакан, но никога в съзнателния си живот не беше удрял друго човешко същество. Всъщност по-скоро се смяташе за пацифист и бе отказал няколко изгодни предложения от военнопромишлени компании след дипломирането си. Никога не беше посещавал боксов мач през живота си; не смяташе бокса за спорт, а по-скоро за животинска проява.

— Сигурен ли си, че лекарят каза това? — попита Тео. И отново погледна към плаката на „Роки“ на вратата, после към стената над леглото на Мут, където имаше плакат на световния шампион в тежка категория Ивендър Холифийлд. Може би при момчето видението се бе комбинирало с някакъв сън?

— Ъхъ — отвърна Мут.

— Но защо биха ме застреляли на боксов мач?

Момчето сви рамене.

— Спомняш ли си нещо друго?

— Той каза, че нещо е наистина малко.

— Нещо е малко?

— Да. Само девет милиметра.