Невинност [bg]

Фин се преви на две и падна на колене, а великанът направи две крачки назад. В продължение на повече от минута адвокатът не можеше нито да помръдне, нито да говори и сериозно се уплаши, че ще умре. В младостта си беше претърпявал достатъчно и всякакви побои и самият той си го беше изкарвал на другите, но толкова силно не го бяха удряли досега. Беше чувал истории как някой бил умрял от удар в главата и сега се запита зали е възможно да има същия резултат от удар в корема.

Постепенно възвърна способността си да се движи, белите му дробове се разшириха достатъчно, за да може да произнесе поне някакви звуци. Устата му се разтвори, но от нея не излезе звук и той отново се уплаши, че ще си умре тихо и безмълвно. Ако вниманието му не беше насочено към възможностите за оцеляване от ситуацията, той щеше да се изуми от реакцията на нападателя му. Непознатият гледаше адвоката със загриженост и изглежда се успокои, когато Фин отново показа признаци на живот.

Трябваше да мине още минута-две, преди Фин да се поизправи и да възвърне способността си да говори.

— Приемам това като знак, че предложението ми е отхвърлено — каза адвокатът и се изкашля, след което избърса устата си и провери дали няма кръв по лицето му.

— Не искам да го правя — тихо каза младежът.

— Добре, значи ставаме двама.

— Сериозно говоря.

Фин се беше убедил, че е така.

— Тогава не го прави — каза.

— Нямам избор. Господин Слокъм иска проблемът да се реши. Готов е да удвои сумата на имуществото, което госпожа Слокъм би получила по силата на предбрачния им договор. Наредено ми е да се погрижа вие да приемете това условие. Тази вечер.

По челото на Фин изби пот и той я избърса.

— Четири хиляди на месец? — попита.

— Повече, отколкото аз печеля — отвърна младежът. — А и тя няма да си мръдне пръста, за да ги спечели.

Фин поклати глава.

— Няма да се съгласи.

— Сигурен съм, че можеш да я убедиш. Ако не, аз мога. — Младежът скръсти ръце. — Така трябва да стане. Ти се съгласяваш сега и аз спирам да те притеснявам. Мамка му, дори ще те заведа в бара на ъгъла, ще те черпя бира, за да видиш, че не съм толкова лош човек.

Фин кимна и се подпря с ръка на пода.

— Помогни ми да стана — каза и изпъшка.

Младежът свали ръце и пристъпи напред, след което се наведе да помогне на Фин да се изправи. Адвокатът надигна едното си коляно от пода и рязко удари с глава в лицето младежа, който полетя назад от изненадващата атака.

Фин беше сигурен, че ще може да се справи сам. Беше участвал в предостатъчно схватки и знаеше, че хубавият удар с глава в носа на противника е достатъчен да укроти дори и най-непоправимите скандалджии. Понякога трябваше да се нанесат няколко довършващи удара — бърз ритник в слабините или може би удар с тежък предмет в тила — но това бяха само подробности.

Фин стана и тръгна към непознатия, чакайки го да падне на пода и така да се превърне в лесна мишена. Но се случи нещо забележително: мъжът не падна. Олюля се, хванал се за лицето, но остана на крака. След няколко секунди свали ръце и Фин видя кръвта, която течеше от носа му. С изключение на това великанът изглеждаше невъзмутим. Тогава адвокатът осъзна, че си е навлякъл големи неприятности.