![Невинност [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/7/nevinnost-bg-download.jpg)
Невинност [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 9789544093266
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинност [bg]». Краткое содержание книги:
И в свят, в който принципът „услуга за услуга“ беше водещ, неговата преданост към полицията не остана невъзнаградена. В продължение на двайсет и пет години той беше кръстоносец, посветил живота си на реда и закона. На него. „Да защитавам и служа“ за него беше не само полицейски девиз, а призвание. И винаги когато се налагаше да жертва личния си живот, той се обръщаше към сцени като тази на Фрог Понд. Това му даваше утеха и увереност, че благодарение на неговия труд в обществото цари спокойствие и мир, благодарение на това децата имаха възможност да се радват на детство, от каквото самият той беше лишен. И това му беше напълно достатъчно. В края на краищата, не може да ти липсва нещо, което никога не си имал.
Но тази вечер утехата беше илюзорна. Случаят на Салазар непрекъснато го измъчваше, Фин вероятно беше прав — този човек си беше заслужил наказанието. Тези разсъждения със сигурност бяха позволили на Козловски да погребе собствената си вина за петнайсет години, но сега плиткият гроб на неговата съвест беше разровен и разложението беше на път да обхване душата му.
Той отново хвърли поглед към децата, които се пързаляха в кръг по осветената ледена площадка в подножието на хълма. Смехът им достигна до него. За миг се запита какъв ли е бил смехът на Росита Салазар. Опита се да прогони тази мисъл, но тя упорито се промъкваше отново в съзнанието му. Против волята си той подсъзнателно се запита какво ли е да растеш, без да познаваш баща си, какво е да се бориш с живота напълно сляп. И в сянката на тези жестоки мисли се таеше главният въпрос, който беше избягвал толкова дълго време. Правилно ли беше постъпил той?
Въпросът продължи да го преследва и когато пъхна ръце в джобовете си и си тръгна. Вината не беше негова, утешаваше се той. В крайна сметка, не беше станало по негова воля.
Девета глава
Петък
14 декември 2007 година
Фин не размисли за случая на Салазар. Все пак беше успял да убеди съдия Кавана да нареди да им предоставят ДНК доказателствата за нов анализ, което не беше никак малко. Първоначално именно затова се бяха обърнали към него. Не беше негова вината, че на съдията му беше безразлично какво ще покажат новите анализи на ДНК и че нямаше намерение да пуска на свобода Салазар.
И ако на Марк Добсън му се прекарваха няколко безплодни седмици, това си беше негова работа. Фин беше реалист и имаше твърде много други задачи, на които трябваше да обърне внимание. Той беше изключителен адвокат по наказателни дела и беше способен на чудеса в съдебната зала, но, от друга страна, мразеше търговската част на професията. Законът изискваше адвокатът редовно да издава на клиентите си фактури за извършените услуги и тези услуги да бъдат заплащани също така редовно. Кантората трябваше да получава пари, за да не затвори вратите, за да може компютрите в офиса да не спират да работят. А Фин трябваше да се грижи и Козловски и Лиса да имат здравни осигуровки поне с минимално покритие. Имаше и асистентка, която идваше два дни в седмицата, за да му помага в работата, но това беше несъмнено най-лошата страна на самостоятелната му практика. В предишната кантора отговаряше само за възложените му задачи. Кантората разполагаше с щатни служители и отдели, които се грижеха и за най-малката административна подробност. Тогава не си беше давал сметка какво невероятно улеснение е това.
Но така или иначе, административните задачи му отнеха по-голямата част от четвъртъка и петъка на същата седмица. Той обеща отстъпки на няколко клиенти, които не бяха доволни от изпратените сметки, провери дали няма фактури, закъснели с повече от трийсет дни, и прекара два часа в търсене на нов софтуер, който да му помогне в работата и да я направи по-ефикасна. В петък следобед вече беше капнал от умора и с изчерпан трудов ентусиазъм за нови казуси. Вместо това предложи да почерпи колегите си в, О’Доулс“.
— Звучи ми добре — отвърна Лиса. Бирата за нея беше по-привлекателна от проучването, с което се занимаваше целия ден.
— Коз! — провикна се Фин към кабинета в дъното.
— Какво? — изръмжа от там Козловски, което напомни на Фин за мрачното му настроение през последните няколко дни.