![Четири слепи мишки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/9/chetiri-slepi-mishki-bg-download.jpg)
Четири слепи мишки [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #8
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542602944
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Четири слепи мишки [bg]». Краткое содержание книги:
Усещах притиснатите й в мен гърди. Целувките ни станаха по-трескави, силни и дълги.
Разкопчах й сутиена и той се плъзна на пода. После й изхлузих бикините, а тя ми помогна да се освободя от боксерките.
Двамата се изправихме един срещу друг и дълго останахме така. Гледахме се — възхищавахме ли се един от друг, не знаех, — стаявайки напрежението, страстта или там каквото ставаше между нас. Адски я исках, но чаках. Чакахме.
— Разочарован ли си? — прошепна тя толкова тихо, че едва я чух.
Въпросът й ме извади горе-долу от транса.
— Божичко, не! Откъде ти хрумна? Кой може да бъде разочарован от теб?
Тя не отговори, но аз мисля, че се сещах за кого мисли. Бившият й мъж сигурно й е казал неща, които са я наранили. Притиснах Джамила към мен. Тялото й бе горещо, а тя цялата трепереше. Двамата бавно се отпуснахме на леглото и тя се изтърколи върху мен. Целуна ме по бузата, а след това по устните.
— В никакъв случай разочарован — казах аз. — Ти си красива, Джамила.
— В твоите очи.
— Добре. В моите очи ти си красива.
Вдигнах глава към гърдите й и тя се наведе към лицето ми. Целунах едната, после другата. Гърдите й бяха малки, точно такива, каквито трябваше да бъдат. В моите очи. Продължавах да се чудя, че Джамила май не знае колко привлекателна всъщност е. Знаех, че това е едно от най-ужасните неща, което може да се случи на една жена. Пък и на мъжа.
Положих главата си обратно и я загледах в лицето. После отново се надигнах, целувах я по бузите, по очите, по носа, по устните.
Тя се усмихваше по начин, по който до този момент не бях я виждал. Открито и спокойно, с доверие, което особено ми хареса. Усещах, че мога да се взирам в тези тъмни очи цял живот.
Проникнах в нея и това бе прекрасно усещане. Не сбърках, като й се доверих. После през главата ми мина още една неприятна мисъл: Какво ще го развали този път?
37.
Джамила се разсмя, после изпусна едно фюю и избърса от челото си въображаема пот.
— Какво значи това фюю? — попитах я аз. — Само не ми казвай, че си грохнала. Изглеждаш в много по-добра форма от мен.
— Фюю. Страхувах се от това, че ще бъдем заедно, а сега вече не се страхувам. Фюю, мъжете понякога са такива егоцентрици или зле в леглото. Или просто имаш чувството, че правиш нещо лошо.
Аз се усмихнах.
— С доста мъже си спала, а?
Джамила направи физиономия. Сладур, прииска ми се да извикам.
— На трийсет и шест години съм, Алекс. Бях женена четири години, известно време бях сгодена. Излизам понякога. Напоследък не особено, но все пак го правя. А ти? Да не би да съм ти първата?
— Защо? Така ли ти се струва?
— Отговори ми на въпроса, умнико.
— Аз също бях женен едно време — казах най-накрая аз.
Джамила леко ме удари по рамото с юмрук, после се качи върху мен.
— Наистина съм много доволна, че дойдох във Вашингтон. Трябваше да проявя малко смелост, но… Определено се бях уплашила.
— Ооо, инспектор Джамила Хюз била уплашена. Е, аз също — признах си аз.
— Как така? Какво у мен те е уплашило, Алекс?
— Някои жени са такива егоцентрички. Или пък зле в леглото…
Джамила рязко се наведе над мен и ме целуна по устните, вероятно за да ме накара да млъкна. Устните й бяха меки и топли. Целувката ни продължи дълго и прерасна в трескава и страстна милувка. Пак бях готов, а и тя също. Джамила надигна таза си към мен и аз бавно проникнах в нея. Този път бях отгоре.
— Твоя съм като робиня — шепнеше тя в ухото ми. — Искам те много! Определено се радвам, че дойдох във Вашингтон.
Втория път беше по-добре от първия, а скоро след това имаше и трети. Не, нямаше нищо, от което да се страхуваме.
Двамата с Джамила останахме в хотела през целия следобед и през ранната вечер. Почти невъзможно бе да си тръгнем. Точно както в самото начало, двамата с нея можехме да си говорим за всичко, което става на Земята.
— Ще ти кажа нещо наистина странно — каза тя по едно време. — И колкото повече време прекарвам с теб, толкова по-странно ми се струва. Разбираш ли, аз и бившият ми съпруг като че ли не умеехме да си говорим. Не и по начина, по който го правя с теб. И въпреки това се оженихме. Кой знае какво съм си мислела.