Четири слепи мишки [bg]

— Мога и сама да се погрижа за себе си.

Вечерята бе поднесена в столовата, заедно с Ъшър, Йоланда Адамс и Ета Джеймс като музикален фон. Дотук всичко добре. Както го пише по книгите.

— Винаги вечеряме така — обади се Деймън. — Понякога дори закусваме тук, в официалната столова.

Според мен той си падна малко по Джам. Напълно го разбирах.

— Ама, разбира се. Като например, когато президентът намине за чаша чай — каза Джамила и намигна на Деймън, а след това и на Джени.

— О, да — кимна Деймън. — Откъде знаеш? Татко ли ти каза?

— Не, струва ми се, че го видях по Си Ен Ен. Хващаме я и на Западния бряг. Там всички имаме телевизори и в банята.

Вечерята и леките разговори, които обикновено я съпровождат, минаха с голям успех, или поне аз си мислех така. Често избухваше смях, хората се чувстваха комфортно. Малкият Алекс седеше на високия си стол и през цялото време бе ухилен. По едно време Джамила измъкна Деймън от стола му и двамата изтанцуваха няколко стъпки под съпровода на Арета Франклин.

Най-сетне Нана се надигна иззад масата и обяви:

— Абсолютно ти е забранено да ми помагаш със съдовете, Джамила. Алекс ще се заеме. Това е негова работа.

— Хайде тогава — обърна се Джамила към Джени и Деймън. — Да излезем навън и да разменим клюки за татко ви. Вие имате въпроси и аз имам въпроси. Така че да обменим опит. Ти също, малкия — посочи тя Алекс — син. — Ти също си извинен от кухненската работа.

Последвах Нана в кухнята, натоварен с кажи-речи цялата посуда.

— Приятно момиче — каза Нана, като влязохме. — Пълно с живот.

След което започна да се киска като ония рошави гарги, дето ги показват по старите анимационни филмчета.

— Какво толкова смешно има, старо — попитах я аз, слагайки мръсните съдове в мивката и пускайки топлата вода. — Нещо много си се развеселила, а?

— Да. Защо не? Ти просто умираш да разбереш какво мисля. Е, тогава — изненада, изненада. Тя е наистина много сладка. Това ти го признавам, Алекс. Избираш си наистина хубави приятелки. Тази е също такава.

— Не ме притискай — предупредих я аз и сложих мръсните чинии в мивката, след което пуснах топлата вода.

— Защо да го правя? Вече съм си извлякла поука. — И Нана отново започна да се смее. Отново заприлича на старата Нана, която познавах от дете. Докторът й бе казал, че е здрава и че нищо й няма. Поне тя така твърдеше.

Върнах се до столовата да взема и останалите съдове, но не можах да се въздържа и надникнах през прозореца да проверя какво става с Джамила и децата.

Бяха на улицата и играеха баскетбол с топката на Деймън. И тримата се смееха. Забелязах, че Джамила има добра ръка, хвърляше уверено и точно. Бе свикнала да си играе с момчета, нали така?