![Три [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/8/tri-bg-download.jpg)
Три [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-80-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Три [bg]». Краткое содержание книги:
„Перфектната експлозивна смес от съспенс, мистерия и адреналин.“ Publishers Weekly
— Да.
— Кажи им, че си открил тези из къщата. Ще се погрижа да ги проверят за отпечатъци. На този етап няма какво друго да кажеш на Милтън, така че го остави да си върши работата и не му се меси. Когато ФБР се свърже с теб, съдействай им. Аз трябва да свърша няколко неща. Разбрахме ли се?
— Ами ако се обади?
— Ако не съм тук, веднага ми звънни по мобилния. Тогава ще решаваме какво да правим. — Тя тръгна към изхода, но се обърна към него. — Слейтър ще се обади. Наясно си, нали?
Той кимна леко.
— Сега поспи. Ще го хванем. Той вече направи първата си грешка.
— Така ли?
— Замеси мен в игричката си. — Тя се ухили. — Родена съм за подобни случаи.
Кевин се приближи до нея, хвана ръката й и я целуна.
— Благодаря ти.
— Според мен ще е по-добре да отседна в „Хауърд Джонсън“. Не се обиждай, но нямаш допълнително легло, а кожените дивани ми напомнят за змиорки. А аз не спя със змиорки.
— Естествено. — Той беше разочарован само защото около нея се чувстваше толкова жив. В безопасност. За него тя бе абсолютното съвършенство. Естествено, той не беше точно Казанова, за да бъде обективен.
— Ще ти се обадя.
След миг вече я нямаше.
Слейтър седи в червен пикап на една пресечка от дома на Кевин и наблюдава отсам как Сам излиза на заден ход от алеята пред къщата и после потегля на юг.
— Ха така; ха така.
Той бавно цъква с език три пъти, за да се наслади изцяло на звука. Всъщност звуците са два — плътното изпукване, когато езикът се отлепя от небцето и цъкването, когато пльоква в събралата се под него слюнка. Подробности. От онези, на които повечето хора до смъртта си не са обръщали внимание, защото повечето хора са мърлячи, които идея си нямат какво всъщност означава да живееш.
Да живееш означава да си цъкаш с език и да се наслаждаваш на звука.
Бяха намерили бръмбарите. Слейтър се усмихна. Тя беше дошла и той беше ужасно доволен, че с пристигнала толкова бързо, парадирайки със слабото си дребно телце из къщата на онзи мъж, съблазнявайки го с порочния си език.
— Саманта — прошепва той. — Толкова се радвам да те видя отново. Дай целувка, скъпа.
Интериорът на старото шеви е безупречно чист. Заменил е черното пластмасово табло с махагоново, изработено по поръчка, което блести на лунната светлина. В черната кутия на съседната седалка се намират електронните уреди, които са му необходими за наблюдението му. Саманта намери шестте подслушвателни устройства, които беше очаквал да бъдат открити от полицията, но в къщата имаше още три, които дори ФБР нямаше да може да засече.
— Тук долу е тъмно, Кевин. Толкова тъмно.
Слейтър чака час. Два. Три. В късна доба излиза от колата и тръгва към къщата на Кевин.
8.
Събота
Сутрин
Дженифър кръстоса крака и впери поглед в Пол Милтън, който седеше от другата страна на конферентната маса. Тя беше пристигнала в Лонг Бийч предишната вечер, посети мястото, където бе взривена колата на Кевин Парсън, проведе десетина телефонни обаждания и се регистрира в един хотел на булевард „Лонг Бийч“.
Цяла нощ се въртя в леглото, преживявайки отново онзи ден три месеца по-рано, когато Рой беше убит от Гатанката. Убиецът никога не казваше името си. Само задаваше гатанки. Беше задушил първите си четири жертви, като нанасяше удар на всеки шест седмици. При Рой използва бомба. Тя намери тялото му на парчета пет минути след като беше разкъсано от експлозията. Нищо не можеше да изтрие тази картина от съзнанието й.
След като все пак успя да поспи последните два часа, Дженифър се отправи към полицейското управление, където цял час чака останалите да се съберат.
След смъртта на Рой пред нея се разкриха кристално ясно основните принципи на живота, но същевременно тя изгуби всичките си стремежи. Беше приемала съществуването му за даденост и когато й го отнеха, тя започна отчаяно да се оглежда за всичко останало, което приемаше за даденост. Сладкият аромат във въздуха. Горещият душ в студените сутрини. Сънят. Докосването на друго човешко същество. Подкрепяха я обикновените неща в живота. Случилото се я научи, че животът не е това, което е, но все още не можеше да разбере какво е всъщност. Работата и повишенията вече й се струваха като нещо изкуствено. Забързаните хора, които изкачваха въображаемите стълбици на успеха, борейки се да бъдат забелязани.