Три [bg]

Тя пристъпи напред.

— Прегърни ме, рицарю мой.

Той се засмя на обръщението от детството им и я прегърна силно.

— Толкова се радвам да те видя, Саманта.

Тя се вдигна на пръсти и го целуна по бузата. С изключение на онази единствена целувка, когато бяха на единайсет, отношенията помежду им бяха останали платонически. Никой от тях не искаше романтична връзка. Те бяха другари, най-добри приятели, почти като брат и сестра. Не че мисълта за нещо повече не му беше минавала през ума; просто приятелството винаги го беше привличало повече. Тя винаги бе дамата в беда, а той рицарят в блестящи доспехи, макар и двамата да бяха наясно, че всъщност тя го беше спасила. Дори сега, независимо от факта, че отново му се беше притекла на помощ, двамата напълно естествено влязоха в някогашните си роли.

Сам сложи ръце на хълбоците си и се обърна към всекидневната.

— Виждам, че харесваш туристическите плакати.

Кевин се приближи до нея и се ухили смутено. Стига си чеса главата; тя ще си помисли, че си куче. Той свали ръцете си и започна да потропва с десния си крак.

— Някой ден бих искал да ги посетя всичките. Така все едно гледам към света. Напомнят ми, че има нещо повече. Никога не ми е харесвало чувството да бъда затворен.

— Харесва ми! Е, ти стигна далеч. А аз знаех, че ще успееш, нали? Просто трябваше да се отървеш от майка си.

— Леля — поправи я той. — Тя никога не ми е била майка.

— Леля. Признай си, че скъпата леля Белинда ти донесе повече вреди, отколкото ползи. Кога я напусна?

Той мина покрай нея и влезе в кухнята.

— Когато станах на двайсет и три. Нещо за пиене?

Тя го последва.

— Благодаря. Останал си в онази къща пет години, след като си тръгнах?

— Боя се, че да. Трябваше да ме вземеш със себе си.

— Справил си се сам — така е по-добре. Я се погледни, вече имаш университетска степен и си в семинарията. Впечатляващо.

— А ти се дипломира с почести. Много впечатляващо. — Той извади едно безалкохолно от хладилника, отвори кутийката и й я подаде.

— Благодаря — каза тя. — За комплимента. — Намигна му и отпи. — И за питието. Колко често се връщаш там?

— Къде? В къщата ли? Колкото се може по-рядко. Предпочитам да не говоря за това.

— Според мен случващото се е свързано с това, не мислиш ли?

— Възможно е.

Саманта остави кутийката на плота и го погледна, като лицето й изведнъж придоби сериозно изражение.