Нощна прегръдка

Тя прекоси късото разстояние до хладилника и върна вътре кутията със сока.

— Съншайн?

Младата жена се спря и го стрелна раздразнено с поглед.

— Какво има, Талон? Не те е връхлетял страховия синдром на раздялата, нали? Днес беше супер забавно, но трябва да се връщам към работата си. Тази вечер ме чакат един куп задачи.

— Да, но… — Той не довърши изречението. Не искаше да го направи.

— Но?

Келтът стисна зъби. Чудесно, след като тя иска той да си върви, ще го стори. И без това не биваше да прекарва целия ден с нея. Марди Гра наближаваше и той не трябваше да позволява нищо да го разсейва. Най-малкото тази тъмнокоса изкусителка.

— Нищо — промърмори той.

Тя изглеждаше облекчена.

— След като имаш среща, върви и си вземи душ, а аз ще приготвя нещо за вечеря.

Талон прие с удоволствие предложението й за душа, но когато свърши, отклони любезно поканата й за салата с тофу и соеви пържоли.

— Отново ти благодаря, Съншайн — рече, докато обличаше коженото си яке върху тениската. — Наистина прекарах чудесен ден.

— Аз също — отвърна тя с усмивка, докато си бодваше от салатата и прелистваше списанието за изкуство.

Той още не можеше да повярва колко добре приема тя раздялата им. По дяволите.

Част от него очакваше поне да му се помоли да й се обади. Или да поиска имейла му.

Но тя не го направи.

Боже, как мразеше този двайсет и първи век.

Съншайн вдигна глава, когато той се запъти към вратата.

— Грижи се за себе си, Талон. И, моля те, в бъдеще се опитай да стоиш по-далеч от отплеснали се от пътя си карнавални платформи по време на Марди Гра, става ли?

Талон повдигна слисано вежди.

— Моля?

— Не си ли спомняш миналата нощ, когато беше съборен на земята?

Талон кимна колебливо, неспособен да повярва, че тъкмо нещо подобно се бе ударило в него.

— Бил съм блъснат от карнавална платформа за Марди Гра?

— Да, беше в чест на Бакхус.

Това вече сипа сол в раната. Господи. Надяваше се само Ник да не разбере. Никога.

Никълъс Амброзий Гошей се бе появил на този свят без големи перспективи. Незаконороден син на изпечен престъпник и тийнейджърка, екзотична танцьорка на „Бърбън Стрийт“, той не беше сред най-строго спазващите закона. Всъщност наставникът му в гимназията веднъж бе заявил, че като нищо някой ден ще получи смъртното наказание.

Но една нощ, когато Ник се противопостави на бандата, с която движеше, съдбата промени живота му, като му изпрати Нощен ловец вместо ангел хранител, който хареса умното хлапе, изтръгна го от мизерията и му осигури бъдеще.

А сега, девет години по-късно, Ник учеше право и вместо като баща си да трепери от правосъдната система, вече почти бе заслужил статута си на уважаван гражданин.

И всичко това благодарение на Кириан Тракийски и Ахерон Партенопей.

За тях той бе готов на всичко и тъкмо заради това сега седеше в колата си, спрял на безлюден паркинг, малко след залез-слънце, вместо да бъде с последната си приятелка и да се любува на усмихнатото й лице.