Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Дъхът излезе със свистене от устните му и той се изправи.
Съншайн му се ухили дяволито, което й спечели бърза целувка, преди той да поднови изследователската си дейност в хладилника.
— Милейди, да ви се намира нещо, направено от месо?
Съншайн плъзна ръка по гърба му и пръстите й погалиха червените белези, оставени от ноктите й по време на последния й оргазъм.
— Имам сандвичи със соя, а когато последния път ходих на пазар, купих няколко гранола бар, житни кълнове и овесени ядки.
Той едва не се разплака.
— Съжалявам. Аз съм заклета вегетарианка.
Талон въздъхна.
— А аз съм заклет месоядец.
Тя облиза устни и се усмихна, като си припомни игривите му ухапвания, докато дразнеше плътта й.
— Забелязах.
Той се извърна към нея и притисна голото й тяло към своето. Целуна устните й, все едно още жадуваше да ги вкуси дори след всичко, което бяха правили този следобед. После се отдръпна назад.
— Колкото и да те желая отново, физиката ми се нуждае и от друга храна, освен горещото ти, разкошно тяло.
Грабна парчето соево сирене от горния рафт на хладилника заедно с житните кракери върху плота.
Съншайн понечи да го предупреди за сиренето, но размисли. Той имаше нужда и от нещо друго за хапване, освен тялото й, макар че ако трябваше да бъде честна, много й харесваше тя да бъде дъвчащата му играчка.
Този мъж бе ненаситен, и най-вече бе истински шампион в зова, което правеше. Наблюдаваше го с любопитство докато той взимаше диспенсъра си за бонбони „Снупи Пез“ от плота, а после се върна отново в дневната.
Съншайн взе чашата си с вода и го последва до масичката за кафе в стил арт деко.
Талон се настани до нея, наряза сиренето на тънки парчета и ги подреди върху кракерите. Пъхна единия в устата й.
— И така, кажи ми, ако не бях тук, какво щеше да правиш днес?
Младата жена се засмя.
— Поне в едно съм сигурна — щях да седя по-удобно.
Лицето му доби развеселено изражение и той се наведе, за да зарови нос във врата й.
— Мога ли да те разтрия някъде, за да те накарам да се почувстваш по-добре?
— Тъкмо твоите разтривки са най-голямата ми беда — рече тя в отговор на дълбокия му, чувствен глас.
Келтът прокара език по ключицата й, сетне се отдръпна и лапна единия от кракерите.
Задави се.
Съншайн му подаде чашата с вода. Талон я изгълта на един дъх и я изгледа намръщено.
— Откога е това? — Провери срока на годност на сиренето и бръчките му се задълбочиха.
— Соя? — рече, най-после разпознал съдържанието на пакета. — Ти ядеш соево сирене?
— И на теб ще ти се отрази добре.
— Отвратително е.
— О! — въздъхна тя, все едно говореше на малко дете. — Бедничкият ми. Толкова съжалявам.
— Не, не съжаляваш.
— Не е вярно. Наистина съжалявам, че нямам нищо, което може да задоволи мъж като теб.
Талон се облегна назад и поклати глава към нея. Трябваше да поръча на Кириан да му донесе един хамбургер заедно с дрехите. При все това денят, прекаран с нея, му доставяше истинско удоволствие. Дори и това да означаваше да яде неща, които би класифицирал като отровни и ненужни отпадъчни продукти.
Потръпна и се пресегна за друг кракер, този път подготвен за отвратителния вкус. С истинско усилие на волята унищожи още шест кракера със сирене, макар че едва залъгаха глада му. Слава богу, че имаше своя „Снупи Пез“. Грабна диспенсъра и бързо изстреля три кубчета в устата си, за да убие лошия вкус.
— Как можеш да ядеш това? — изуми се Съншайн. — Това не е нищо друго, освен ароматизирана захар.
— Да, но е вкусна захар.
Тя смръщи нос към него. Талон й се ухили дяволито.
— Знаеш ли кой е най-добрият начин да се ядат тези вкуснотии?
Тя поклати глава. Талон дръпна назад главата на Снупи и завъртя малкото квадратче между пръстите си. Поднесе го към устните й.
— Отхапи внимателно и го задръж между зъбите си.
Съншайн се поколеба, после се подчини. В продължение на една цяла секунда Талон я наблюдаваше как седи гола с кубчето между зъбите си. После се наведе напред и го избута с език.