Великолепно

— Ваша светлост, ще свърши работа, сигурна съм.

— Предпочитам да използваш собственото ми име.

— Предпочитам да не го правя.

Алекс се радваше, че Ема отново проявява своя темперамент. Изглеждаше толкова отчаяна, когато започнаха валса.

— Ще изглеждаш ужасно глупаво с твоето „Ваша светлост“, след като аз ще те наричам Ема.

— Не съм ви дала разрешението си да използвате малкото ми име — напомни му тя.

— Наистина, Ема, не мисля, че ми е необходимо разрешение след всичко, което споделихме преди по-малко от половин час.

— Необходимо ли беше да ми напомняте? Бих предпочела да забравя.

— Наистина ли? Струва ми се, че се самозалъгваш.

— Позволявате си твърде много, Ваша светлост — каза Ема с тихо достойнство. — Вие не ме познавате изобщо.

— Но бих искал — усмивката на Алекс бе закачлива.

Ема се възхити как една обикновена усмивка успя да преобрази лицето му. Само преди миг той изглеждаше суров и безкомпромисен и с един-единствен поглед почти накара лейди Самъртън да избяга, треперейки от стаята. Сега, когато обичайният му цинизъм отсъстваше, той приличаше на малко момче, а очите му я окъпваха в топла зелена светлина.

Ема усети как всичките й умствени способности се изпаряват, когато Алекс я придърпа по-близо до себе си.

— Мисля, че преднамерено се опитвате да ме омаете.

— Успявам ли?

Ема се взря в него за няколко секунди, преди да отговори сериозно:

— Да.

Ръцете му се стегнаха около дребничкото й тяло.

— Исусе, не мога да повярвам, че ми каза това тук — каза той, а гласът му изведнъж прегракна. — Прекалено откровена си.

Ема сведе поглед, неспособна да разбере какво я бе накарало да признае чувствата си така внезапно.

— Мислите, че съм прекалено откровена? — попита тя тихо. — Е, не съм приключила още. Запознахме се по възможно най-нетрадиционния начин, което вероятно е причината да можем да говорим помежду си така открито. Смятам, че сте добър човек, но и суров и мисля, че можете да ме нараните, без дори да имате подобно намерение. Ще остана в Лондон само за няколко кратки месеца и бих искала престоя при роднините ми да бъде възможно най-щастлив. Така че, моля ви, стойте далеч от мен.

— Не мисля, че мога.

— Моля ви.

Алекс бе удивен как само една-единствена нежна дума от устните на Ема можеше да го накара да се чувства като мерзавец. Въпреки това той реши, че след прочувствената й реч, тя не заслужава нищо друго, освен пълната му честност в замяна.

— Не мисля, че разбираш колко много те желая.

Ема веднага застина на място.

— Валсът приключи, Ваша светлост.

— Така да бъде.

Тя се освободи от ръцете му.

— Сбогом, Ваша светлост.

— До утре, Ема.

— Не мисля така.

С тези думи тя се изплъзна от прегръдката му и пъргаво се промъкна през тълпата, докато стигна до леля си.

Алекс остана на място, докато я наблюдаваше как се движи из балната зала, а ярката й коса блестеше при играта на светлината от свещите. Абсолютната й откровеност едновременно го караше да губи контрол и засилваше страстта му към нея. Той не разбираше напълно това, което изпитваше към нея, и тази липса на контрол над емоциите му го изкарваше извън нерви. С бърза крачка той се отдалечи решително от младите контета и нетърпеливите мамички, които изглежда имаха намерение да го заговорят. За щастие, бързо намери Дънфорд, който стоеше в края на балната зала и го наблюдаваше.