Възмущение [bg]

— Разбира се — отвърнах, — заповядай, седни.

— Изглеждаш така, сякаш току-що са те прекарали през обръч.

Той, разбира се, изглеждаше така, сякаш току-що е приключил снимки за холивудска кинокомпания в партньорство с Ава Гарднър.

— Деканът ме извика. Имахме разногласия. Скарахме се. — „Затваряй си устата!“, казах си. Защо му споделям? Но все някому трябваше да кажа, нали? Трябваше да говоря с някого тук, а не беше речено Котлър непременно да е лошо момче само защото баща ми е организирал нещата така, че той да дойде да ме посети в стаята ми. Както и да е, чувствах се толкова неразбран от всички, че ми идеше да изпружа врат към небето и да вия като куче, ако Котлър не се бе озовал наблизо.

Разказах му, доколкото успях спокойно, за спора относно ходенето на църква, който се бе разразил между мен и декана.

— Че кой ходи на църква? — учуди се Котлър. — Плащаш на някого да ходи вместо теб и въобще не е нужно кракът ти да стъпва вътре.

— Ти така ли правиш?

Той прихна.

— Че какво друго да правя? Ходих веднъж. Първата година. Бяха поканили равин. Веднъж на семестър канят католически свещеник и веднъж в годината — равин. Иначе са доктор Доунхауър и разни други велики мислители от Охайо. Страстната отдаденост на равина на идеята за добродетелност беше достатъчна да ме откаже от църква завинаги.

— Колко се плаща?

— За заместник? Два кинта на присъствие. Нищо работа.

— Четирийсет пъти по две е осемдесет долара. Не е нищо работа.