Тамплиерът

— Но има и друго, нали?

— Винаги има, сестро.

— Клетва ли си положил? — попита Елеонор.

— Аз съм един от вас — отвърна Теодор — по същата причина, по която и ти си една от нас, но има и друго. Син съм на нормански рицар, а майка ми е гъркиня, починала скоро след моето раждане. Баща ми се ожени повторно. С думи и с документи той много ясно определи за свой наследник потомъка си от своята норманска съпруга — той се навъси. — Затова заскитах из пътищата. Повярвай ми, adelfa — той използва гръцката дума за «сестра», — прекрасно е да скиташ, да си свободен, да видиш чудесата на Константинопол, да посетиш руините на Атина и да стоиш в нефа на «Сан Марко» във Венеция или във величествените катедрали в Рим. Но има и друго — Теодор разпери ръце. — С вас имаме много общи неща. И аз като вас започнах да търся доказателства, които да подкрепят вярата ми, нещо истинско…

— Анстрита също — прекъсна го Елеонор. — И тя е имала своите тайни.

Набързо предаде разговора си с Фюлше.

— Известни ли ви бяха тези неща? — обърна се тя към брат си.

— Да, да — Юг отбягваше да я погледне в очите. — Елеонор, нека ти обясня защо те заведохме в «Света София» — «Божията премъдрост» — той се изсмя рязко. — Всичко се върти около това. Или Божията премъдрост или Божиите пари! Всеки кръстоносец, с когото вървим към Йерусалим, има своя собствена причина да се запъти натам. Някои от причините са ни известни.

Юг замълча и сякаш се заслуша в шумовете, долитащи откъм кръчмата долу или от вонящите улици отвън. Описа кръг с ръце.

— Но има една причина, която обединява всички ни: реликвите.

— Реликви ли? — повтори Елеонор.

— Много се търсят — обясни Теодор — и от добри хора, и от злодеи, затова — забарабани той с широките си пръсти по бокала си за вино — и аз съм с вас, с твоя брат, Годфроа, Алберик и Норбер.

Погледът на Елеонор се взираше някъде извън тесния прозорец. Опънатото на него парче лен беше свалено, за да влиза светлина. В ума й бързо нахлуха спомени за разкази за църкви от къде ли не, които ожесточено търсеха реликви.

— Парчета от кости — прошепна тя, — парцалчета, изсъхнала плът, късчета кожа.

— Така е — отвърна Юг, — но чуй ме, Елеонор! Норбер е ходил в Светите земи. Бил е в Константинопол, посетил е Йерусалим.

— Както и Анстрита.

— Така разбрах и аз, но нека ти обясня. Норбер е прогонен от своя манастир, защото е проявил подигравателно съмнение към светостта на някои реликви, пазени от братството му. Не е бил отлъчен от ордена си, позволили са му да си тръгне. Отначало мислел да проповядва срещу почитането на онова, което ти наричаш късчета кости и парчета плат. Тогава срещнал Алберик и двамата дошли в Константинопол.