Дюна [Dune - bg]

— Това е „знаменитата“ загадка на Аракис.

— Защо водата е толкова малко? Тук има вулканични скали. Бих могла да назова и десетина източника на енергия. Има и полярен лед. Казват, че не може да се пускат сонди в пустинята — бурите и пясъците разрушавали съоръженията, преди работниците да успеят да ги монтират, ако преди това червеите не излапвали самите работници. Във всеки случай там никога не са откривали и следа от вода. Ала загадката, Уелингтън, истинската загадка са кладенците, които са били прокопани тук в низините и басейните. Чели ли сте за тях?

— Първоначално водата тече едва-едва, а по-късно спира — отвърна той.

— Да, Уелингтън, ето това е загадката. Там е намерена вода. Но тя се изпарява. И вече не се появява. Съседният кладенец дава почти същия резултат: водата се процежда, а после спира. Никой ли не е проявявал любопитство към това явление?

— Наистина е любопитно — отвърна той. — Да не би да подозирате, че е замесен някакъв жив фактор? Не би ли могло да се разбере това от взетите от сърцевината проби?

— Какво би могло да се разбере? Дали е вещество от растение от друга планета… или от животно? Кой би могъл да определи? — Тя отново се обърна към склона. — Нещо спира водата. Нещо я запушва. Това е моето мнение.

— Може би причината е известна — рече той. — Харконите са потулили много източници на информация за Аракис. Вероятно е имало причина да скрият и тази.

— Каква причина? — попита тя. — Освен това съществува и атмосферната влага. Наистина много оскъдна, но все пак съществува. Тя е главният водоизточник тук и се улавя във ветрокапани¤ и влагокондензатори. Тя откъде идва?

— Може би от полярните шапки?

— Студеният въздух поема малко влага, Уелингтън. Под булото на харконите има скрити неща, които говорят за внимателно проучване, и те не всички са пряко свързани с подправката.

— Ние наистина се намираме под булото на харконите — съгласи се той. — Може би ще… — Той млъкна, забелязвайки внезапната напрегнатост, с която тя го гледаше. — Какво има?

— Начинът, по който изрекохте „харконите“ — отвърна тя. — Дори в гласа на моя дук няма толкова жлъч, когато изговаря омразното име. Не знаех, че имате лични причини да ги мразите, Уелингтън.

„Майко Космос!“ — помисли си той. — „Аз събудих подозренията й! Сега ще трябва да използувам всяка хитрина, на която ме е учила моята Уана. Има само един изход: да говоря, доколкото ми е възможно, истината.“ Той заговори:

— Вие не знаехте ли, че моята съпруга, моята Уана… — Той сви рамене — не можа да продължи, защото неочаквано нещо затъкна гърлото му. Добави: — Те… — Думите отказваха да излизат. Обзе го паника, той здраво замижа, давайки си вид, че изпитва остра болка в гърдите, докато една ръка не докосна нежно рамото му.

— Простете ми — рече Джесика. — Не съм искала да отварям стара рана. — И си помисли: „Тези животни! Жена му е била бин-джезъритка — личи му по всичко. Явно е, че харконите са я убили. Ето още една нещастна жертва, свързана с атреидите чрез братството на омразата.“