Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)
- Автор: Пийз Алън, Пийз Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)». Краткое содержание книги:
За мъжа телефонът е уред, посредством който той може да прехвърля факти и информация към други хора. За жената телефонът е средство за общуване и свързване. Жената може да прекара двуседмична ваканция с приятелка и още щом се върне, веднага да се обади по телефона на същото момиче и да говори с него още два часа.
Няма убедителни доказателства за това, че социалното обкръжение — тоест фактът, че майките на момиченцата са им говорили повече — е причината момичетата да говорят повече от момчетата. Психиатърът д-р Майкъл Луис, автор на „Социалното поведение и овладяването на езика“, провежда редица експерименти и разкрива, че майките говорят и гледат бебетата момиченца много по-често, отколкото бебетата момченца. Научните доказателства сочат, че родителите откликват на мозъчната ориентация на своите деца. И тъй като мозъкът на момиченцето е по-добре устроен за излъчване и приемане на говор, ние откликваме на тази негова способност и му говорим по-често и повече. А майки, които се опитват да говорят повече на синовете си, обикновено биват разочаровани, защото в отговор получават само кратки изсумтявания.
Мъжете си говорят мълчаливо наум
Мъжете еволюират като бойци, защитници и разрешители на проблеми. Мозъчната им настройка и общественото им положение не им позволяват да показват страх или неувереност. Ето защо, когато помолиш някой мъж да реши даден проблем, той обикновено казва: „Остави го на мен!“ или „Ще го обмисля“. И той именно това и прави — мълчаливо и с абсолютно безизразна физиономия оглежда наум проблема от всички възможни ъгли, обмисля го, преценява. И чак когато вече е открил отговора, мъжът заговаря или показва леко оживление, та да стане ясно, че е готов с решението на проблема. Мъжете говорят най-вече наум, разговарят със самите себе си, защото не разполагат със способността на жената да използва думите и словото за външна комуникация. Скенери на мозъка показват, че когато мъжът седи неподвижно, мълчаливо загледан навън през прозореца, той всъщност оживено разговаря със самия себе си — но наум. Когато го видят да седи така, повечето жени допускат грешката да си мислят, че той скучае или няма какво да прави, затова се опитват да го заговорят или да го ангажират с нещо. В такива случаи мъжът често се ядосва, защото не обича да го прекъсват. А както знаем, той не може да прави две неща едновременно.
Неудобството да си говориш наум
Ако мъжът е в компанията на друг мъж, то тогава говоренето наум не е никакъв проблем. Мъжете могат часове наред да си седят на някое събиране един до друг, без и дума да разменят, като това изобщо няма да ги притесни — все едно са на риболов. Често им доставя удоволствие след работа да поспрат и изпият по едно „на тишина“ — и то ще бъде наистина на тишина. Но когато мъжът е в компанията на жена или на група жени и продължава да си говори само наум, то те вероятно ще решат, че се държи отчуждено и високомерно, че се цупи или че просто не иска да се присъедини към тях.
Следователно, ако мъжете искат да имат по-успешни отношения с жените, трябва да се научат да говорят повече на глас.
Жените мислят на глас
„Жена ми направо ме побърква, когато има някакъв проблем или започне да ми разправя какво смята да прави през деня — сподели един мъж по време на наш семинар. — Най-подробно изрежда всичко на глас, изброява всички места, където се кани да ходи, всички хора, с които евентуално ще се срещне, какво трябва да направи и какво не трябва да прави… Пълен кошмар. Изобщо не мога да се съсредоточа върху каквото и да било!“
Жената изрежда на глас и абсолютно безредно серии от дейности, възможности за избор и вероятни решения.
Умът на жената е програмиран предварително да използва речта като главно изразно средство, като именно в това се крие част от силата й. Ако мъжът има да свърши пет-шест задачи, той обикновено ще каже: „Имам да свърша това-онова. Ще се видим по-късно“ и ще излезе. Докато жената ще започне да изрежда на глас и в пълно безредие това, което трябва да свърши, споменавайки всички възможни варианти: „Я да видим… Трябва да прибера дрехите от химическото чистене и да отида да измият колата… Между впрочем, Рей се обади и поръча да му звъннеш… после ще взема колета от пощата, а освен това предполагам, че ще мога и да…“ Това е една от причините, поради които мъжете обвиняват жените, че приказват прекалено много.