Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)
- Автор: Пийз Алън, Пийз Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)». Краткое содержание книги:
Местоположение на центъра за говор при мъжа
Момчетата са по-склонни да хъмкат и да имат неясно произношение, отколкото момичетата. По време на разговор те често използват паразитни думички от рода на „ъъ“, „хм“, „ами“, „всъщност“ и т.н., по-склонни са да замазват думите и да използват само три тоналности на гласа, докато жената при разговор използва пет. Когато няколко мъже се съберат да гледат мач по телевизията, те точно това и правят — единственият им „разговор“ в такива случаи обикновено се състои от изречения от рода на: „Подай чипса“ или „Още бира?“ Докато за жените общото гледане на някоя телевизионна програма е просто още един повод да си поговорят. Затова именно, когато се събират пред телевизора, жените предпочитат да гледат заедно по-скоро поредната серия от някоя сапунена опера, чиито герои и сюжет са им близки и познати, отколкото сложна криминална драма например.
Различният начин, по който двата пола използват словесния изказ, проличава може би най-ярко в областта на спорта. Достатъчно е да погледаме репортажите от някое спортно състезание и ще се уверим в това. Например баскетболистките описват съвсем точно, подредено и напълно разбираемо играта си по време на срещата. Докато по време на интервюта с баскетболисти, не само че и малкото, което намират да кажат, няма почти никакъв смисъл, но те сякаш изобщо не си движат устните.
При подрастващите тези различия също са доста очебийни. Когато попитаме дъщеря ни как е минал купонът предната вечер, тя започва подробно и смислено да ни разказва какво е станало — кой какво и на кого казал, кой как го е възприел и кой как бил облечен. На същия въпрос синът ни измърморва само „Ъъъ… добре“.
В деня на Свети Валентин цветарките обикновено съветват мъжете „да си го кажат чрез цветята“, защото много добре знаят, че за мъжа е трудно да изрази чувствата си с думи. За него не е проблем да избере и купи поздравителна картичка, но фактът, че трябва да напише нещо на нея, направо го парализира.
Мъжете често купуват поздравителни картички с готово написани обширни текстове. Така им остава по-малко място, което да трябва да запълват със собствени думи.
Но нека си припомним, че еволюцията е наложила мъжът да се развие като ловец на семейната прехрана, а не е искала от него да общува. Ловът се придружава от серии несловесни сигнали и често се случва ловците часове наред да седят мълчаливо в очакване на плячката. Те рядко разговарят помежду си, не общуват активно. Когато съвременните мъже отиват заедно на риболов, те могат цял ден да седят един до друг, без да разменят и дума. Прекарват си наистина чудесно, доставя им удоволствие да са заедно, но просто не изпитват необходимост да изразят усещанията си с думи. Докато ако жени прекарват заедно известно време без да си говорят, това е белег за наличие на някакъв сериозен проблем между тях.
Единствените моменти, когато мъжете се доближават поне малко от малко до жените по отношение на словесния изказ, настъпват тогава, когато рухнат преградите около отделението за общуване в стриктно разпределения по „чекмеджета“ мъжки мозък, а това става след поглъщането на обилни количества алкохол.
Мъжете никога не са били Царе на разговора
Момчетата в училище
В началните класове момчетата не се справят толкова успешно с уроците, тъй като словесните им умения са по-недоразвити от тези на момичетата. Обикновено те се представят зле в часовете по езици, литература, разказвателни предмети и изкуство. Чувстват се по-глупави в сравнение с момичетата и затова започват да се държат с тях грубо и невъзпитано. От тази гледна точка, вероятно има доста голям смисъл в идеята момчетата да тръгват на училище една година по-късно, когато словесните им умения ще са на едно ниво с тези на момичетата, които са с една година по-малки от тях. Това несъмнено би се отразило благоприятно върху самочувствието им, няма да им е толкова неудобно пред по-малките момиченца и няма да им се налага да се самодоказват с грубост.