Лотарията [The Winner - bg]

11

Шърли Уотсън беше побесняла от яд. Търсейки подходящо отмъщение за унижението, което бе понесла от Лу Ан Тайлър, тя впрегна цялата си изобретателност, доколкото изобщо я притежаваше. Паркира пикапа си на място, където нямаше да бъде забелязан, отдалечено на четири-петстотин метра от караваната, и слезе, въоръжена с метален флакон.

Погледна часовника си и тръгна към караваната, където в момента Лу Ан би трябвало да спи дълбоко след нощна смя—на. Не я интересуваше къде е Дуейн. Ако присъстваше, тъкмо и него щеше да накаже, задето не я защити от оная фурия.

С всяка стъпка гневът на нисичката, трътлеста Шърли се усилваше. Беше съученичка на Лу Ан и също като нея бе напуснала преждевременно училището. Пак също като Лу Ан бе живяла в Рикърсвил през целия си живот. Но за разлика от съученичката си нямаше желание да го напусне, а това правеше стореното й от Лу Ан още по-ужасно. Хората я бяха видели как се промъква у дома си чисто гола. Никога не бе изпитвала такова унижение. Наслушала се бе на повече подигравки, отколкото бе в състояние да понесе. И сега трябваше да живее с този срам до края на живота си. Историята щеше да се разнася и доукрасява и тя щеше да се превърне в посмешището на родния си град. Присмехът нямаше да секне чак докато умреше и я погребяха, а може би дори и тогава не. Лу Ан Тайлър щеше да си плати. Добре де, преспала беше с Дуейн, и какво от това? Всички знаеха, че Дуейн няма намерение да се жени за Лу Ан, както и че самата Лу Ан по-скоро би се гръмнала, отколкото да мине под венчило с тоя мъж. Стоеше при него, защото нямаше къде другаде да иде или й липсваше смелост за промяна. Шърли бе твърдо убедена в това. Всички хвалеха Лу Ан, задето била толкова красива, толкова способна. Шърли се задъхваше от злоба и лицето й пламваше все повече, въпреки студения вятър, бръснещ над пътя. С удоволствие щеше да слуша коментарите за външността на хубавицата, след като се разправеше с нея.