В бърлогата на звяра
- Автор: Слейд Джек
- Серия: lassiter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В бърлогата на звяра». Краткое содержание книги:
С няколко крачки Ласитър се озова до нея.
— Не се страхувайте, мис Кимброу — каза той тихо. — Ние не сме от бандитите на Донован. Изпрати ни вашият баща да ви освободим. — Той я хвана за ръката. Чак сега видя, че тя бе увила около тялото си едно тъмно одеяло. Беше гола. Цялото й тяло трепереше.
— Съвземете си, Гуен — каза Ласитър. — Нямаме много време. Знаете ли къде бандитите са затворили Джим Харууд?
Ласитър трябваше да я подкрепя, иначе тя щеше да се свлече на земята. Гуен конвулсивно притискаше одеялото около тялото си.
— Той е в съседната стая…
Дешър вече се промъкваше натам. Вратата към втората стая не беше заключена. Ласитър чуваше тих шум и като водеше Гуен Кимброу към обора, видя, че Дешър прерязва въжетата на един завързан мъж.
Ласитър смяташе да изчака, докато Дешър свърши, но в този момент Кено Бакет издаде съскащ звук.
Ласитър бутна леко Гуен Кимброу, за да я скрие под стълбите.
— Хей… — каза един глас над Ласитър.
Ласитър искаше да даде знак на Кено да се скрие и да изчака, но той реагира като гърмяща змия, която са настъпили. Колтът му изгърмя. Трясъкът се смеси с яростния вик на мъжа над Ласитър.
Ласитър се хвърли напред, защото позна гласа на Джуд Донован.
Сега по тясната галерия плющяха изстрели. Бакет отскочи в прикритието. Ласитър се претърколи по пода на обора. Докато се търкаляше, отправи един изстрел нагоре към Донован, който вече беше на стълбата. Улучи боса на бандитите в лявото рамо и той залитна.
От прикритието си Бакет отправи втори изстрел към него. Този път го улучи. Ласитър видя кървавата диря върху лявото слепоочие на Донован.
Босът на бандитите политна напред и се строполи по стълбата. Удари главата си в една греда, въздъхна и изгуби съзнание.
Каскит Дешър изскочи от малката стая. Следваше го младо момче. Русата коса се беше залепила за челото му. Като видя Гуен Кимброу, се спусна към нея и закрилнически я прегърна.
Кено Бакет се спусна към стълбата.
— Остани тук, по дяволите! — изсъска Ласитър, изправяйки се на крака — Къде отиваш?
— Донован сигурно е прибрал цял куп долари — изпъшка Бакет. Вече беше стигнал до стълбата, скочи през безчувствения Донован и заизкачва по три стъпала наведнъж.
Ласитър проклинаше. Обърна се към Каскит Дешър и каза:
— Заведи момичето и Харууд при Мак Интайър. Кажи му да излита веднага. Ти прекарай колата по Мейн Стрийт и дръж кръчмата под обстрел, ако бандитите се опитат да свалят Мак Интайър от въздуха.
Ласитър не дочака отговора на Дешър, обърна се и хукна след Кено Бакет, който вече беше изчезнал през вратата. Хвърли бърз поглед към окървавеното лице на Донован и продължи.
Само секунди бяха минали от изстрелите. В ушите на Ласитър ехтеше шум. Вероятно бандитите в салона се бяха съвзели от изненадата и се питаха какво означава тази стрелба.
Ласитър изпитваше желание да извие врата на Бакет. Бяха пропуснали добрия шанс да напуснат Уулфс Хоул невредими още преди бандитите да разберат какво изобщо се беше случило. Но Кено Бакет беше обладан от алчността си. Възможността с един удар да прибере куп пари, които вече не са на никого, го накара да забрави всякаква предпазливост.
Ласитър чу вик, когато вече беше изкачил половината стълба.
Колтът на Кено Бакет изтрещя няколко пъти един след друг.
Тогава Ласитър стигна до вратата. Пред себе си видя тесен коридор. На вратата към една от стоите стоеше Шийна Ларкин, все още облечена в своя възбуждащ корсаж. Лицето й беше зачервено от яд. Беше свила малките си ръце в юмруци. Като чу стъпките на Ласитър, тя обърна глава.
— Ласитър! — извика тя. — Застреляй това копеле! Иска да открадне парите на Донован!
Ласитър я избута настрана.
Кено Бакет беше прострелял ключалката на касата и пълнеше с пачки един ютен чувал с надпис „Уелс Фарго“. С няколко крачки Ласитър се озова до него и дръпна натъпкания чувал, в който бяха половината пари от откупа на Кимброу.
Шийна Ларкин крещеше. Тя се нахвърли върху Ласитър:
— Ти, кучи сине! Парите са мои! Аз…
Зад нея някой се раздвижи.
Ласитър блъсна момичето настрана и стреля. Куршумът отблъсна бандита от вратата.
— Навън, Бакет! — просъска Ласитър.
Кено Бакет разбра, че всяко забавяне би могло да му струва живота. Остави другите пачки в трезора, грабна ютения чувал и хукна след Ласитър.
Стигнаха до вратата, водеща към обора.
Шийна Ларкин пак се разкрещя. На другия край на коридора се появиха мъже. Оловото плющеше зад тях по вратата.
С големи скокове те се спуснаха по стълбата и минаха през обора, преди онези другите горе да успеят да стигнат до вратата. Изстрели свистяха в обора, но куршумите вече бяха безопасни за Ласитър и Бакет.