В бърлогата на звяра
- Автор: Слейд Джек
- Серия: lassiter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В бърлогата на звяра». Краткое содержание книги:
— Изглеждаше така, като че ли Ласитър го заплю.
Глътнаха въдицата. Напрежението на Ласитър малко спадна. Той отвори една от двете торби. Върху масата се изсипаха пачки долари.
— Заслужаваше си, Донован! — каза той. — Мисля, че са около сто хиляди долара!
Донован бегло погледна към парите.
— Нямаше ли проблеми в Силвър Сити? — попита той дрезгаво. Недоверието му не можеше да бъде преодоляно. Вероятно си мислеше за човека, когото беше изпратил в Силвър Сити, а още не се беше върнал.
— Не си заслужава да се говори за това — отвърна невъзмутимо Ласитър. — Имаше малко стрелба. Шерифите заловиха един мъж, който нямаше нищо общо с нападението. Момчето беше прекалено любопитно.
Очите на Донован проблеснаха.
— Как изглеждаше човекът?
Ласитър сви рамене.
— Не го видях много добре. Имаше прекалено голям нос и белег на челото.
Донован размени с Трей кратък поглед.
След това протегна ръце към парите.
Ласитър погледна Шийна Ларкин. Хубавото й лице беше зачервено. Изглежда усещаше, че нещо с Ласитър не беше наред. Защо не й беше казал последния път, че този Гузман се казва Сидни Блад? Но тя нямаше да каже нищо, защото така щеше да признае, че между нея и Ласитър е имало нещо.
— Разпределил ли си точно парите? — попита Донован с дрезгав глас.
— Можем да ги преброим — отвърна Ласитър.
Донован поклати глава. Притегли съм себе си торбата, която все още беше затворена, и стана.
В този момент Ласитър вече беше наясно.
Джуд Донован нямаше намерение да го остави да си върви с другата половина от плячката.
Шефът на бандитите и Шийна Ларкин изчезнаха в игралната зала. Ласитър се питаше какво е станало с Гуен Кимброу. Надяваше се, че тя все още е жива. По някаква причина Донован й се беше наситил.
Натъпка пачките долари обратно в торбата, кимна на Каскит Дешър и Кено Бакет и тръгна към изхода.
Близнаците Ларкин го пропуснаха.
Ласитър, Бакет и Дешър крачеха мълчаливо нагоре по Мейн Стрийт покрай Сидни Блад, без да го погледнат.
Знаеха, че ги наблюдават от Емпайър.
Чак след като завиха зад ъгъла, Каскит Дешър каза дрезгаво:
— Това копеле никога няма да ни остави да се измъкнем оттук невредими.
11.
През целия ден Кено Бакет беше неудържим. За щастие този път се владееше и не изпи толкова много, че да вдига врява.
По-късно Ласитър се радваше, че Бакет беше отишъл в кръчмата. Успя да разбере къде са Гуен Кимброу и Джим Харууд.
От другата страна на Емпайър имаше едно стълбище, което водеше към обора.
Мак Интайър и Каскит Дешър работиха през целия ден. Сега вече привършваха с приготовленията за бягството. Оставаше само Мак Интайър да напълни балона с топъл въздух.
Каскит Дешър вкара колата в обора, където Мак Интайър подготвяше балона. Картечницата стоеше неподвижно закрепена върху капрата, а оръдието Дешър бе завързал здраво с въжета.
Оборът беше идеалното място за балона, защото покривът въобще не съществуваше повече.
Ласитър неотлъчно дебнеше около къщата и обора. Не се доверяваше на Ларкинови. Питаше се защо още не се бяха появили да видят какво правят Ласитър и хората му в малката къща, а може би чакаха тъмнината.
В тясната долина, в която се намираше бандитското гнездо, смрачаването траеше много кратко време. Тъй като около Емпайър светеха само няколко къщи, а къщата на Ласитър беше на края на града, бързо стана тъмно като в рог.
Ласитър се изнерви. Не му се чакаше повече. Отиде в обора и даде знак на Мак Интайър да започва.
Мак Интайър запали огън, за да напълни балона с топъл въздух. Не биваше да използва горелката, защото шумът й щеше да събуди и най-дълбоко заспалите в Уулфс Хоул.
Каскит Дешър и Кено Бакет издърпаха колата от обора. Доведоха конете и ги впрегнаха.
— Впрегни Уолъч и моя Груло, Кено — каза Ласитър тихо. Аз ще огледам още веднъж улицата, преди да тръгнем.
Кено Бакет кимна.
Ласитър притича през двора. Промъкна се безшумно покрай малката къща дотолкова, че да може да хвърли поглед към Мейн Стрийт.
Емпайър беше на около петдесет ярда. Всички прозорци светеха. Също и тези на горния етаж.
Ласитър се опита да види висящия на вратата на обора Сидни Блад, но не го забеляза. Отказа се от мисълта да освободи най-напред него, а след това заложниците. Рискът да бъде разкрит от хората на Донован беше прекалено голям. Трябваше да се заеме с Блад едва когато Гуен Кимброу и Джим Харууд са на сигурно място.
Искаше да се обърне и да се върне към обора, когато в тъмнината забеляза движението на сянка до стената на къщата. Тогава видя очертанията на двама мъже. Веднага се сети, че това са близнаците Ларкин. Без съмнение имаха намерение да огледат къщата, в която се бяха подслонили Ласитър и хората му.