Мрак по пладне

— Да, имаме въпроси към теб — потвърди Незнайния, но наистина може да променим решенията си, като чуем какво са научили твоите магове за положението на изток.

Дарик се почеса по носа.

— Казвайте какво предлагате, да видим как се съчетава с моите сведения.

Незнайния му обясни какво безпокои Гарваните и накъде искат да продължат. Хирад следеше реакцията на пълководеца.

Нямаше смисъл да го прави — докато слушаше огромния воин, Дарик изобщо не промени изражението си, а невъзмутимо обмисляше чутото. Щом Незнайния млъкна, пълководецът изля утайката от чашата и я даде на Уил да я напълни пак.

— Благодаря ти. Първо искам да знаете, че за повечето от тези неща мислих и аз. Радвам се, че сме стигнали до еднакви изводи. Имах намерение да разделя отряда, когато стигнем на възвишенията над Теренеца — вас да изпратя на север, а с конниците да поемем към Гиернатския залив. Сведенията от мисловната връзка днес ме убедиха, че съм прав. Закъсали сме на изток и при Подкаменния проход. Не е бил открит нито един маг от гарнизона пред прохода, принудени сме да допуснем, че е превзет от западняците. Петнадесет хиляди западняци са преплавали Тривернския залив и са настъпили към Джулаца. — Хирад видя как по челото на Илкар мигновено изби пот въпреки студа. — Макар че вие им отнехте магията на Върховните вещери, не са се отказали от нашествието.

— А Школата… — дрезгаво прошепна Илкар. — Да не са я превзели?

— Илкар, не забравяй, че получихме тези сведения от Дордовер. В най-добрия случай са неточни, в най-лошия са просто слухове.

— Превзета ли е Школата? — неотстъпчиво повтори елфът.

— Смятаме, че не е превзета.

— Смятате? Трябва да знам. Сега.

— Овладей се — протегна ръка към него Хирад. Илкар тръсна глава гневно, но Ериан каза преди него:

— Хирад, само маг е способен да разбере какво означава това за Илкар. Генерале, моля ви, кажете ни всичко, което научихте.

Дарик също се опита да ги успокои с жест.

— Има съобщения, че градът е завзет, а Школата — не. Не са потвърдени. Войска от Дордовер е тръгнала на помощ на Джулаца, но от тях няма да научим нищо сигурно още ден-два.

Илкар се вторачи в огъня с присвити очи, бузите му хлътнаха, ушите му шаваха нервно. Хирад не откъсваше поглед от елфа, който си наложи спокойствие, преглътна на сухо и се обърна към Дарик.

— Знае ли се поне колко ще издържат? — попита с равен глас, макар да се усещаше как може да пресекне всеки миг. — Никой от Дордовер ли не е бил в мисловна връзка с магове в Джулаца?

— Не е имало пряка връзка, откакто от Джулаца са помолили Дордовер за помощ преди два дни. Съобщението, че градът е превзет, било изпратено от маг извън стените на Школата по някое време вчера. Затова те предупредих да не приемаш всичко като свършен факт.

— Но защо?

— Защото мисловната връзка била прекъсната отведнъж и магът в Дордовер пострадал. Умът му още не се е прояснил и засега не си спомня всичко, което е научил. Ако узная още нещо, ще кажа първо на теб.