Удряй и бягай
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Казакова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Удряй и бягай». Краткое содержание книги:
Влюби се в нея безумно. Тя знаеше това… и го използваше умело. Крайната цел бяха парите му. Но той бе необходим и за друго.
— Господин Скот?
Познах гласа на Уоткинс и целият изтръпнах. Почудих се защо ли може да звъни.
— Да, на телефона.
— Господин Ейткън ме помоли да ви се обадя, сър. Той каза, че е възможно все още да сте у дома. Ако можете да отделите време, господин Ейткън би се радвал да ви види.
— Но аз трябваше да си почивам на игрището за голф. Не можете ли да му кажете, че не сте се свързал с мен?
Уоткинс се закашля.
— Предполагам, че бих могъл, сър, но господин Ейткън ми даде да разбера, че въпросът е спешен. Все пак, ако мислите…
— Не, всичко е наред. Ще се отбия. Разбира се, той иска да ме види веднага.
— Вярвам, че ви очаква, сър.
— Добре, тръгвам — казах аз и затворих телефона.
Известно време останах втренчен в отражението си в огледалото. Изглеждах малко блед, а погледът ми беше изплашен. Дали Люсил беше загубила самообладание и му беше казала? Дали се беше изпуснала? Ейткън ми нареди да си почина през уикенда, а сега изведнъж ме викаше при себе си. Това означаваше само едно — неприятности. Излязох от къщи, качих се в понтиака и тръгнах бързо към Ейткън. Докато карах, умът ми се беше спекъл като на стара мома, която е чула шум под кревата си. Паркирах понтиака до един сив буик кабриолет, оставен на асфалта пред мраморните стъпала към терасата на Ейткън. Слязох от колата и тръгнах нагоре по стълбата. Изкачих се и огледах широката тераса. Видях Ейткън по пижама и халат, излегнат в един шезлонг, с покрити крака. При него имаше един едър, широкоплещест мъж, седнал на стол с гръб към мен. Аз поспрях. Сърцето ми биеше като лудо. Нервите ми се бяха опънали до скъсване. Ейткън се обърна, видя ме и ми махна. Грубото му червендалесто лице се размекна в приветствена усмивка и на мен изведнъж леко ми прилоша. Облекчението от тази гротескна усмивка ми подейства като студен душ. Той нямаше да ми се хили, ако ми имаше зъб.
— Ето те и теб, Скот. Беше ли тръгнал на голф?
Другият мъж се обърна и изведнъж стомахът ми се сви. Веднага го познах. Беше Том Хакет — мъжът, който ме видя с Люсил в нощта на катастрофата, Том Хакет — приятелчето на Сийборн. Той ме погледна и бавно се изправи. Червеното му добродушно лице се озари в усмивка.
— Здравейте — каза той и протегна ръка. — Значи пак се срещнахме. Ейткън ми каза, че вие ще бъдете началникът в Ню Йорк.
Поех ръката му. Той стисна моята здраво и аз отново усетих, че е по-студена от неговата.
— Сядайте, сядайте — каза Ейткън раздразнено. — Беше ли тръгнал на голф?
— Тъкмо щях да се преобличам, когато Уоткинс позвъня.
Приближих се до него и седнах на един стол до Хакет.
— Съжалявам. Съвсем сериозно те посъветвах да поспортуваш — каза Ейткън, като прокара пръсти през рядката си коса — но когато Хакет се появи, реших, че трябва да го видиш.
Аз погледнах учтиво към Хакет и после отново към Ейткън. Нямах никаква представа за какво беше всичко това, но изглежда не беше свързано с неприятности. Ейткън погледна към Хакет и го дари с подигравателна усмивчица.
— Това момче работи прекалено усърдно. Казах му да си почине през уикенда — да играе голф, да си намери някоя хубава жена. Твоето появяване му развали уикенда.
Хакет се засмя.
— Не е за вярване. Може и да е пропуснал голфа, но с другото не се е минал — той се ухили широко. — Нали, момче!
Усмивката ми беше скована, но поне успях да я задържа. Той замълча. Ейткън ме погледна изпитателно.
— О? Какво знаеш за похожденията му?
Ръцете ми се стегнаха в юмруци и ги пъхнах в джобовете на панталона.
— Няма значение. Момчето си има личен живот, нали? — каза Хакет и ми намигна. — Работата, Скот е, че и аз се включвам в нюйоркския бизнес. Ще вложа част от парите си в него. Когато Ейткън ми каза, че ти ще ръководиш офиса, пожелах да се запозная с теб и да поговорим. Това е всичко, нали, Роджър?
Ейткън се намръщи. Той мразеше, когато някой друг поеме разговора и когато не се говори по същество, но този път каза доста добродушно:
— Това е всичко. Ето ти го тук да говориш с него — той се обърна към мен. — Хакет ще даде сто хиляди долара и естествено иска да се убеди, че ти си точният човек, който да се грижи за парите му.
— Според Роджър ти си О’кей — каза Хакет, като се облегна назад — но има един-два въпроса, които искам да обсъдя с теб. Нямаш нищо против няколко въпроса, нали?
— Ами защо? Не — казах аз леко успокоен. — На ваше разположение съм.
— Те няма да имат нищо общо с личния ти живот — каза той и се усмихна. — Животът на един мъж извън службата не ме интересува, стига, разбира се, да не се забърка в някой скандал.