Удряй и бягай

— Ударът е бил доста силен.

— Да.

— Ти сигурна ли беше, че си го ударила?

— Разбира се, знаех, че съм го ударила.

— Изгуби контрол, ускори и продължи да караш, без да спреш, за да видиш дали е наранен.

Тя повдигна косата от раменете си с раздразнение.

— Налага ли се да продължаваш? Вече съм ти казала какво стана.

— Трябва да си изясня случая, Люсил. Ти продължи до магистралата. После какво направи?

— Знаех, че съм повредила мотора на човека, а също и колата ти. Уплаших се. Помислих си, че е по-добре да ти кажа. Не исках да се връщам, за да не се срещна с полицая, затова реших да дойда до дома ти и да те почакам.

Докато я слушах, запалих друга цигара. Гледаше надолу и беше много напрегната.

— Как разбра къде живея?

Тя се стегна.

— Бях потърсила адреса ти в телефонния указател — каза тя преднамерено бавно, сякаш за да си даде време да помисли. — Веднъж минах покрай къщата ти с велосипеда. Знаех къде живееш.

Имах неприятното усещане, че не казва истината.

— Карала си почти три километра, преди да стигнеш до пътя за насам. Размина ли се с някоя кола?

— Не мисля.

— Сигурна ли си?

— Не помня да съм минавала покрай коли.

— Не може да не си минала, Люсил. В края на краищата това е магистрала. Било е около десет и половина. Сигурно е имало много коли на пътя.

— Не забелязах никакви.

— Поне с една кола си се разминала, Люсил.

— Така ли мислиш? — гласът й се извиси. — Казах ти, че не съм. Какво значение има това?

— Карала си с един фар, другият е бил ударен. Всеки, който идва срещу теб, би помислил, че си с мотоциклет, докато не те наближи достатъчно, за да види, че караш кола. Това се помни.

Тя се размърда нетърпеливо.

— Какво толкова?

— Много. В случай, че колата е била забелязана, полицията ще знае в коя посока си пътувала. Така ще разберат, че не си напуснала града. Това е нещо, в което не могат да бъдат сигурни — дали колата, убила О’Брайън, е напуснала града, преди пътищата да бъдат блокирани. Ако са те видели, полицията ще знае къде е колата. Вместо да претърсват целия град, ще знаят, че първото място за претърсване са крайбрежните пътища — точно тук!

Колкото и да е невероятно, лицето й побледня още повече.

— О, не съм помислила за това.

— Заради това задавам всички тези въпроси. Моля те, опитай да се концентрираш. Страшно е важно. Размина ли се с някакви коли?

Тя поклати глава безпомощно.

— Не мога да си спомня. Мислех само как да стигна по-бързо при теб.

— Спомни си поне дали не срещна коли по пътя насам?

— Сигурна съм, че не.

Като поразмислих, реших, че ситуацията е доста тежка. Тя сигурно се беше разминала с много коли на магистралата. Някой сигурно беше забелязал, че кара само с един фар. Рано или късно този някой щеше да се сети и да съобщи на поли полицията, а след това търсенето щеше да се съсредоточи в моя район.

— Ами добре, мисля, че това е почти всичко — казах аз. По-добре се прибирай. Нищо не можеш да направиш сега. Остави ме аз да се оправям.

Тя се изправи колебливо.

— Но какво ще правиш, Чес?

— Честно, казано, не знам засега. Трябва да размисля. Имаш обещанието ми да не те забърквам, ако е възможно. Ако нещата започнат да се развиват зле, ще ти се обадя. В момента само това мога да кажа.