Конниците на Апокалипсиса
- Автор: Кейс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Цанчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конниците на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Репортерът от „Вашингтон Поуст“ Франк Дейли попада на гореща тема. Но планът му да се присъедини към групата учени в историческата им мисия е осуетен от ужасна буря, която го забавя. Като посреща кораба при връщането му в норвежкото пристанище, той разбира, че нещо не е наред… По лицата на екипажа личи, че са обхванати от страх. Всички мълчат. Някой се старае да накара Дейли да престане да разпитва какво се е случило… Но ако около фактите е издигната стена, Дейли ще я събори. Упорит и съобразителен, той знае как да получи отговорите, които никой не иска да му даде. Колкото повече неща открива, толкова по-опасен става залогът…
— Това е кон — каза тя, след като видя дивите очи на животното, оголените зъби и разширените ноздри.
Киклайтър кимна. За миг и двамата замълчаха.
— Някой е бил тук — каза Ани. — Така ли е?
Раменете на доктор К се смъкнаха.
— Да, някой е бил тук.
9.
Хамерфест, Норвегия
27 март 1998
Въпреки че времето за полет бе само три и половина часа, на Франк Дейли му трябваше повече от ден и половина, за да стигне от Архангелск до Хамерфест. Освен първия отрязък до Мурманск, никой от следващите полети не бе ежедневен. От Мурманск до Тромсьо се пътуваше във вторник и петък, а Тромсьо — Хамерфест бе възможен само през уикенда.
Това обаче нямаше значение. Имаше достатъчно време — „Рекс Мунди“ нямаше да пристигне в пристанището в близките два дни, а дотогава той щеше да е уредил всичко. Каквото и да се случеше (дори да се извиеше нова буря), втори път нямаше да пропусне кораба.
А и „Черноморская“ нямаше да му липсва. Ако трябваше да се сравняват, дори чакалнята на летището в Мурманск беше нещо много по-добро. Въпреки че прекара почти цял ден сгънат в корав пластмасов стол и объркан от неразбираеми съобщения по високоговорителя, поне му беше топло. Нещо, което не можеше да се каже за дните, прекарани в Архангелск.
Изпита задоволство, когато най-после погледна към Хамерфест от илюминатора на самолета на „Норсктранспорт“, който си пробиваше път надолу през облаците. От въздуха градчето изглеждаше добре уредено и приветливо — чисти малки сгради, струпани на ръба на плоско сиво море. Докато самолетът се снижаваше, можеше да види пристанището, заобиколено от малки здания, полегнало в подножието на голяма скала, и няколкото кораба, акостирали в доковете му. Три дълги кея навлизаха в морето, а покрай тях бяха привързани траулери и яхти.
Поне от въздуха градчето напомняше на Франк за Коледното градче на майка му — една непрекъснато увеличаваща се колекция от керамични къщички, дръвчета и фигурки, които с удоволствие се аранжираха всяка година и се посипваха с памучен снежец. На никого — нито на любимите племенници, нито на братовчедите — не бе позволено да докосне селцето или някого от жителите му. Малките прозорчета на всяка къщичка и магазин блещукаха от скритите вътре лампички, а повърхността на езерцето бе винаги светла и чиста. Всяка фигурка си имаше свое място, което никога не се променяше. Всяка година същите фигурки пееха коледни песни пред една и съща къща, към която се приближаваше висок мъж, понесъл кошница с подаръци.
Майка му почистваше къщичките всеки ден и още като дете Франк разбра, че за нея това селце е една паралелна вселена. Тя заменяше живота си в къщата-близнак, на километър от рафинерията, с измисления живот в една от тези малки къщички. Това селце бе един идеален и подреден свят, където снегът бе винаги бял и никой не се обаждаше в събота, за да иска плащане по ипотеката. Това бе Коледно градче, където татковците се прибираха вкъщи с цветя и никой не пиеше прекалено много и не изневеряваше на жена си.
Дейли се размърда неспокойно в седалката си. Не обичаше да си спомня за детството си. Във всеки случай, майка му отдавна бе мъртва, а Коледното селце бе прибрано на тавана на леля Дела. Той се изненада как сестрите на майка му се нахвърлиха върху къщата след смъртта й. И уредиха всичко, когато „Франк-старши“ не можа да бъде открит. (Нищо чудно — той се бе скрил с една танцьорка чак в Брийзуд — откъде да знае, че жена му е умряла?) След това, когато все пак се появи за погребението, вдървен колкото от тъга, толкова и от вина, изведнъж бе обхванат от внезапна и много нехарактерна за него щедрост.
— Ето — каза той, като посочи вещите на жена си. — Доти искаше това да остане за вас. А ние с Франк-младши какво ще правим с Коледното селце?
По-късно баща му си възвърна формата и плюеше „гадните й сестри“, че били отмъкнали „ценностите на Доти“. С времето „колекцията“ на майка му, която всички наричаха „оня боклук в мазето“, многократно повиши стойността си — но вече бе изчезнала. „Поделена“, както обичаше да казва Франк-старши.
Със снижаването на самолета впечатлението за коледна идилия намаля и след кацането Франк видя, че Хамерфест съвсем не е толкова идеален. Снегът бе покрит със сажди и кал, а въздухът — сив от дизелови пушеци. Това, което от 2 000 метра височина изглеждаше като коледно селце, се оказа доста обикновено място, може би отличаващо се само с това, че бе сравнително новопостроено. По-късно Дейли разбра, че по време на Втората световна война градчето е било окупирано от нацистите и е служило като база за подводниците им в Северния Атлантически океан. Когато германците най-сетне били изгонени, подпалили всичко, така че почти нищо не напомняше за предвоенната епоха.