Приключение в бъдещето
- Автор: Булычев Кир
- Серия: Алиса от xxi век #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Детелина Канчева-Георгиева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Приключение в бъдещето». Краткое содержание книги:
— Колко е часът?
— Минава пет.
— Колко бързо лети времето! — възкликна момчето.
Седнаха един до друг и Коля реши, че може нещичко да научи от Електрон.
— Как е хранителната ви система? — попита Коля. — Престана ли да подава конопено семе на драконите?
Той през цялото време се вглеждаше в ивицата светлина между бамбуковите храсти, за да разбере какво става на площадката пред терариума. Но там, ако не се смятаха редките минувачи, нямаше нищо особено. Не се виждаха нито дебелият и слабият, нито Алиса.
— Такава глупост — каза Електрон. — И най-простият робот не би направил такова нещо, да не говорим за човека. За машината и месото, и конопа не са нищо друго освен съчетание от знаци. Не, подобен произвол трябва да бъде ограничаван…
— А каква е тази машина — миелефон? — попита Коля. — И тя ли е от новите?
— Миелефон? Не, вече няколко години, откакто са я изобретили. Но миелефоните сигурно скоро ще се свършат.
— Защо? Нима се случват такива неща?
— Това е изключителен случай. Самият апарат не е допринесъл с нищо за развитието на техниката. Той е просто един електронен усилвател с приемник. Главното в него е кристалът. А сега за сега такива кристали са намерени само на астероида Власта; това е съвсем малък астероид, долетял отнякъде от друга галактика преди милиони години, попаднал в орбитата на Слънцето и оттогава се върти. Засега са намерени двадесетина или малко повече такива кристали. Някои мислят, че те са изработени от жителите на планетата, от която някога се е откъснала Власта, други пък подозират, че тези кристали са живи същества, само че се развиват толкова бавно, че са необходими десетки хиляди години, за да се забележи това. Ядрото на миелефона представлява подобен кристал. И никой не може да направи миелефони повече от кристалите по света. Ясно ли ти е?
— Не ми е ясно — отвърна Коля. — За какао се използува той?
— Странно, не си ли чувал за миелефона?
— Пропуснал съм — отговори Коля.
Електрон Степанович погледна печално Коля, въздъхна, но продължи:
— Когато докараха първите кристали на Земята и започнаха да ги изследват, един от учените обърна внимание на това, че щом до тях се приближат хора, в структурата им нещо се променя. Учените си заблъскаха главите и най-сетне разбраха, че кристалите могат да хващат вълни, които излъчва човешкият мозък. Тогава се досетиха да свържат кристалите, с усилватели и в един прекрасен ден чуха мисли. Представяш ли си каква бъркотия настъпи в света на учените!
— Няма и съмнение — каза Коля.
— И ти за това нищо не си чул? Не го ли знаеш?
— Може би съм бил малък тогава. Значи миелефонът може да чете мисли от разстояние?
— Разбира се. Мали това ти обяснявам! Представяш ли си колко желаещи имаше да получат миелефон?
— Да, представям си — отговори Коля. — Всички фокусници веднага са дотичали.
— Кои? Фокусниците ли? Каква връзка имат с това фокусниците?
— Е, тези де, които отгатват мислите.
Електрон погледна Коля като луд и дори увисналите му мустаци се повдигаха със сантиметър. Но се овладя и каза:
— Разбира се, че не бяха фокусниците. Първо дотичаха лекарите. Когато болният сам разказва или диагностичните машини определят диагнозата, е добре. Но при някои болести, например при нервните, е важно да се знае какво всъщност мисли човек. Или в детските клиники. Когато детето още не знае да говори, не може да обясни къде и какво го боли.
— Тогава защо са дали такъв прибор на зоологическата градина?
— Не на зоологическата градина, а на Космозо. Ние имаме космически животни, някои от тях са изключително уникални и не винаги хората могат правилно да разберат как да ги хранят, топло или студено обичат и изобщо какви нужди имат. Затова ни отпуснаха един от двадесетте миелефона, които има на Земята, и ние го пазим повече от зеницата на окото си.
— Разбира се, че го пазите! — каза Коля. — Аз сам видях как Алиса го мъкнеше в терариума. Едва не го загуби.
По природа Коля не беше доносник. Просто го беше яд на Алиса, която подлагаше на риск такъв ценен прибор. Само двадесет такива има по цялата Земя, в болниците те се броят на пръсти, а тя бяга из Космозо и слуша мислите на някаква си тръба!
— Щом го е мъкнала — отвърна Електрон, — значи лично професор Селезньов й е разрешил.
— Има си хас — каза Коля, — нали й е баща!
— Гледам те и от време на време ти се чудя — рече Електрон. — Като че ли у теб няма нищо странно освен дрехите. Момче като момче. Ама като изтърсиш изведнъж нещо, сякаш си от Средновековието.
— Че какво казах?
— Каза, че професор Селезньов може да рискува ценния прибор, за да достави удоволствие на глупавата си дъщеря. Поне така прозвучаха думите ти. Първо, Алиса е човек с достатъчно високо чувство за отговорност и ако миелефонът й е потрябвал, то е за работа…