Приключение в бъдещето
- Автор: Булычев Кир
- Серия: Алиса от xxi век #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Детелина Канчева-Георгиева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Приключение в бъдещето». Краткое содержание книги:
— Може би си права. Добре, аз тръгвам. И да не забравяш баба си и дядо си, че им е скучно без теб.
Алиса и баща и се разцелуваха и се разделиха.
Коля се канеше да тръгне след Алиса, когато изведнъж видя двама души, които седяха в сянката на една мека пейка. Единият от тях сякаш дремеше, нахлупил широкополо сомбреро чак до очите си. Другият, два пъти по-нисък и три пъти по-слаб, загърнат в небесносиня пелерина така, че отвън се виждаха само носът и очите му, почувствува погледа на Коля и се извърна.
Момчето можеше да се закълне, че това са същите хора, които изпълзяха от вазата на марсианския кораб. Наистина той не беше стопроцентово сигурен, защото бяха маскирани, а на марсианския кораб бе много тъмно, но ако това бяха те — какво правят тук?
Дребният бутна едрия в хълбока и му каза нещо. Веднага станаха и бързо закрачиха. В същата посока, в която тръгна и Алиса.
Коля си помисли, че тези хора също са чули разговора между Алиса и баща й, но този факт не го безпокоеше. Какво от това, че те не му харесват? Ами ако дребният наистина има майка на Плутон, която го чака за рождения си ден, а той не може да си купи билет? Ами ако бъбривецът наистина имитираше крясъка на кледианския бухал, а не на пиратите? С подобни мисли Коля тръгна след тези хора, защото те не му харесваха. Не му харесваха, и толкоз.
В далечината Коля видя червения костюм на Алиса. Тя влезе във висока коралова сграда, а след минута двамата „гратисчии“, със сомбрерото и пелерината, също се скриха там.
Коля не му мисли много. Той забърза към сградата и се втурна вътре.
Зданието се оказа терариум. През висок тесен коридор се минаваше край стъклени стени, зад които се виждаха най-различни гадини. Но Коля не им обръщаше внимание. Той даже не отскочи, когато една змия се насочи към стъклото и се опита да го счупи. Тя се удари в него с рогатата си блестяща муцуна, блесна с отровните си зъби и мътна отрова потече по стъклото.
В терариума беше пусто. Изведнъж Коля се вцепени. Пред него се мернаха дебелият и слабият. Коля се притисна до стената, която на това място леко се издаваше в коридора. Шишкото се обърна, но не го забеляза. И двамата свиха зад ъгъла.
Коридорът прерастваше в голяма зала.
Коля дотича на пръсти до нея и като се притискаше до стената, надникна вътре.
Залата беше голяма, кръгла, сводеста. Сред нея се издигаше хълм. Онова, което се намираше на хълма, по-скоро приличаше на парче бетонна тръба с диаметър около три метра и с дебели стени. От такива тръби, само че по-тънки, сглобяват газопроводите.
Отвън тръбата беше покрита със зелен мъх, по който растяха малки цветчета, подобни на незабравки. Отвътре стените бяха гладки и лъскави.
Алиса стоеше вътре в тръбата, черната чанта беше отворена и от нея се проточваше жичка към ухото на Алиса.
— Слушай, кухотеле — говореше Алиса и гласът й ехтеше в тръбата, — тъй или иначе, те подозирам, че мислиш. Само че не знам на каква честота. Подскажи ми де!
Алиса се наведе към чантичката и започна да настройва нещо.
Коля се огледа, но не разбра къде се дянаха дебелият и слабият. Отначало не ги видя, но след това забеляза дебелия — издаваше го периферията на сомбрерото. Бяха се притаили зад хълма.
Той не се съмняваше, че опасност застрашава Алиса. Видя как шапката бавно се надига, как още някой на пръсти изтича покрай хълма и главата му, скрита в пелерината, се показа в отвъдния край на кухотела.
И тогава Коля не издържа и изкрещя:
— Алиса! Обърни се!
Главата с пелерината изчезна. Шишкото хукна към задния изход на залата и си загуби шапката.
— Какво има? — попита Алиса.
Тя се обърна и не видя никого. Пъргаво изскочи от тръбата. На пода се търкаляше мексиканско сомбреро.
А Коля вече летеше по коридора към изхода. Главното беше, че ги изплаши. Но не искаше Алиса да го вили и да го разпитва защо бе извикал. Просто така. Прииска му се и извика.
Коля мислеше, че Алиса ще тича след него и за това с няколко скока пресече площадката пред терариума и побягна по тясната алея.
— Къде отиваш?
Той се опита да отмине човека, който му препречваше пътя, но онзи го хвана здраво. Момчето видя две брезови стъбла, вдигна глава и позна Електрон.
— Търся те из цялото Космозо, а ти?
— Какво аз? И аз ви търсих.
— Да не си се изплашил от нещо?
— Аз да съм се изплашил? Просто време е да си вървя в къщи.
— А не искаш ли още по един сладолед?
— Не, благодаря.
— Далеч ли живееш?
— На разстояние повече от час — отговори Коля.
— Хайде да поседнем. Да си поемеш дъх, че на нищо не приличаш.
Коля не възрази. Той се зарадва на стария си познат. Само попита: