Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
На 23 октомври, когато за втори път посещават Мен-стън, Херц и Емиг откриват, че ги следят. След като се завръщат в „Хевелък“, нервите на Емиг не издържат и тя започва да настоява незабавно да се върне с такъв заплашителен тон, че Херц решава сам да я откара в Хамбург. Още повече че за изминалите четиридесет дни той е събрал много материали и смята за необходимо лично да ги докладва в абвера.
В Берлин Херц е посрещнат с отворени обятия и е обсипан с похвали. И едното, и другото се оказва преждевременно. Херц и Емиг са предизвикали подозрение не само у Луис, но и у английската си хазяйка, която съобщава за тях в полицията. Пристигналият в „Хевелък“ Кук отваря куфара на Херц и в него намира всички доказателства за шпионските занимания на „адво-ката“: специален фотоапарат, дневник със сведения за летищата, подробни бележки с военна информация и многобройни скици на различни бази на ВВС.
Скоро след това, на 8 ноември, Херц спокойно се завръща в Англия. Веднага го арестуват и го првличат към отговорност за нарушаване на закона за опазване на държавните тайни. Както изглежда, отначало англичаните не придават сериозно значение на цялата тази работа и я разглеждат като несръчен опит на прекалено старателен разузнавач-самодеец, но след това две обстоятелства ги карат да променят мнението си. В къщата, която Херц набързо напуска, мисис Джоннсън намира копие от заявление за приемане в абвера и шифър. А на 7 март, два дни преди края на съдебния процес, хитлеристката армия, нарушавайки Версайския миен договор, навлиза в Рейнската област.
Отначало англичаните възнамеряват да дадат на Херц условна присъда и да го изгонят от страната. Но сега, когато намерените материали уличават Херц като човек на абвера, а също и под влияние на събитията в Рейнската област, те го осъждат на четири години тъмничен затвор.
Провалът на Херц в абвера се преценява просто като несполука на един смел човек, станал жертва на риска, неизбежен за професията на разузнавача. Херц сам съдействува за разпространяването на различни измислици около името му. От затвора той тайно изпраща писмо на свой приятел в Германия, в което, говорейки за леката присъда, пише: „Направих много повече. И англичаните знаеха за мен много повече от това, в което намериха за необходимо да ме обвинят публично“.
Канарис разглежда несполуката на Херц като удар по своя авторитет и взема мерки да облекчи съдбата му. От касата на абвера чрез семейството на Херц той превежда пари за адвокат на провалилия се шпионин и определя месечна помощ не само на жена му, но и на любовницата му. Той за нищо не обвинява Херц и не смята провала му за заслуга на англичаните; кой знае защо той е убеден, че някой от абверовците е издал Херц и че трябва да се вземат решителни мерки за укрепване на вътрешната безопасност в централния апарат на ведомството.
Във връзка с това Канарис повиква при себе си своя стар приятел и колега Протце, опитен и умен контраразузнавач, известен между колегите си като „чичо Рихард“. Лисица сред лисиците, ненадминат циник, той смята хората за виновни, дори когато невинността им е напълно доказана. По това време Протце ръководи малкото контраразузнавателно подразделение с условното название „Hauskapelle“ („Домашна капела“), призвано тайно да следи сътрудниците на абвера.
Протце заявява на своя шеф, че единственият правилен начин да предотвратят проникването на вражески агенти в абвера е сами те да внедряват свои агенти в разузнаването на противника и чрез тях навреме да научават за опитите им в това направление. Всяко разузнаване си има отдел, който има за задача да вербува агентура специално във вражеските разузнавателни служби.
По указание на Канарис Протце създава и възглавява специално, дълбоко законспирирано в самия абвер подразделение „Geheime Verbindungen“ („Секретни връзки“); малцина посветени имат правото да го споменават, и то само с началните букни на названието му — „СС“. За функциите на подразделението никога и никъде не се говори.
Задълженията на Протце и ръководената от него организация се определят от специална директива по следния начин: