Гората на демона (Кристалната градина)
- Автор: Николов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гората на демона (Кристалната градина)». Краткое содержание книги:
248
Пътеката те води все на запад. Почвата става влажна, разкаляна. Тук-там из гората бълбукат ручейчета. Скоро наближаваш дълбока река със стръмни скалисти брегове. Над нея минава старинен каменен мост. Тръгваш по него, но изведнъж опората изчезва изпод краката ти. Търкулваш се надолу по стръмния бряг, ала за щастие успяваш да се задържиш преди да си паднал във водата.
Изкачваш се нагоре и опитваш да докоснеш моста. Напразно — камъните му се оказват само илюзия. Сядаш наблизо и се питаш какво да предприемеш сега. По безплътния мост не можеш да минеш на отсрещния бряг. Ако искаш да преплуваш реката, мини на 399.
Ако решиш да се върнеш обратно, продължи на 66.
249
Разбира се, трябва на всяка цена да спасиш стареца от ужасната участ да бъде изяден. Надаваш яростен вик и се хвърляш срещу чудовището. Великанът се обръща, оглежда те учудено, после с презрителен смях надига огромния си боздуган. Премини на 204.
250
Вървиш на север. Не знаеш колко време е продължило пътешествието ти, но се чувстваш изморен и гладен. Сядаш да починеш. Ако не хапнеш една питка, ще изгубиш 5 жизнени точки.
Когато умората ти се разсейва, ставаш и продължаваш напред. Скоро забелязваш отдясно друга пътека, която не е отбелязана на картата. Тя се връща назад, в посока югоизток. Ако тръгнеш по нея, мини на 282.
Ако продължиш на север, прехвърли се на 299.
251
Отправяш се на изток покрай южното подножие на скалистия връх. От време на време хвърляш поглед нагоре към върха и скоро някакво тъмно петно привлича вниманието ти. Вглеждаш се. Да, високо горе тъмнее отворът на голяма пещера. Ако искаш да се изкачиш и да я огледаш, мини на 214.
Ако предпочиташ да продължиш по пътеката, прехвърли се на 55.
252
Имаш невероятен шанс! Загубил си още 2 жизнени точки, когато внезапно над главата ти отеква пукот и от скалата се отронва грамаден камък. Ударени от него, част от пипалата се дръпват в скривалището си, другите са премазани и остават само две.
Премини на 227.
253
Слизането надолу се оказва още по-трудно от изкачването. Ронливата суха почва и каменните сипеи не предлагат стабилна опора, тъй че задните ти части на десетина пъти се запознават с коравия склон.
С доста усилия вече си изминал половината път, когато на стотина крачки отляво забелязваш широкия отвор на мрачна пещера. Ако искаш да провериш какво има там, мини на 380.
Ако предпочиташ да слезеш надолу, продължи към 181.
254
Стигаш до познатия мост. Стъпваш върху него внимателно — и се оказва, че имаш пълно право да бъдеш предпазлив, защото кракът ти потъва в каменните плочи. След твоето минаване оттук някой пак е направил моста безплътен. Оглеждаш се боязливо, но наоколо няма жива душа. Изваждаш черния камък от торбата, материализираш моста и преминаваш на отвъдния бряг.
Продължи на 292.
255
Нямаш желание да изследваш пещерата, затова продължаваш напред. Пътеката постепенно завива надясно и скоро вече не се съмняваш, че тя обикаля целия връх. Наближаваш западния склон. Тук отляво се отделя нова пътека, която отива право на запад. Ако желаеш да тръгнеш по нея, мини на 330.
Ако решиш да заобиколиш върха откъм северната страна, продължи на 278.
256
Затънал във вода до кръста, ти не се чувстваш много стабилен, ала разбираш, че бягството ще бъде гибелно. Затова изваждаш меча и започваш битката.
ВОДЕН ТАЛАСЪМ: СИЛА — 11 ЖИВОТ — 14
Ако победиш, премини на 271.
257
Имаш ли звънче?
Да — продължи на 270.
Не — мини на 288.
258
Изморен и потен от жарките слънчеви лъчи, ти наближаваш центъра на гората. Голият връх се издига високо в небето пред теб. В подножието му обикаля тясна пътека. Накъде ще се отправиш сега?
Наляво, на изток — прехвърли се на 231.
Надясно, на запад — продължи на 134.
Ако решиш да се изкачиш на върха, за да огледаш гората отвисоко, мини на 336.
259
С какво ще полееш мъртвеца най-напред?
С жива вода — продължи на 311.
С мъртва вода — мини на 303.
260
Решаваш да се отправиш на север. Пътеката е мрачна, обгърната в сенките на огромни ели. Вървиш по нея от час или два, когато тя леко се отклонява на североизток. Между островърхите корони отпред забелязваш някаква тъмна черта. Скоро разбираш какво е това — старинен мост, който минава високо над гората. Една от масивните каменни опори е край самата пътека. Приближаваш до нея и спираш за момент.