Гората на демона (Кристалната градина)

503

Бледият здрач на ранната привечер бавно обгръща Старата гора. Уморен от дългия разговор със Сиян, ти крачиш по пътеката към своята колиба. Изпълва те чувство на дълбоко удовлетворение. След толкова много опасности си успял да изпълниш опасната мисия. И все пак се питаш дали всичко е наред. Можеш ли да вярваш на стария вълшебник, че Зардинакс е напуснал света на живите, че проклятието вече не тегне над Безмълвната гора и че Кристалната градина е освободена завинаги от магията?

Унесен в тия мисли, ти не забелязваш кога си изминал дългия път. Внезапно трепваш, защото забелязваш, че наоколо е станало светло. Сетне ахваш от изненада. Поляната около скромната ти колиба е осветена от стотици факли. А самата колиба… Какво е станало с нея? Покривът и стените са покрити с ивици златотъкано платно, прозорците са окичени с гроздове скъпоценни камъни, а от пътеката към вратата води великолепен ориенталски килим. Но не е необходимо да се питаш кой е извършил това. Пред колибата те чака… самата кралица Алгиона.

Внезапно над поляната се разнася музиката на скрити в гората трубадури. Въздъхваш и тръгваш към кралицата. Дългият ден още не е приключил. Дошло е време за благодарности, речи и пиршества. А почивката… е, почивката ще трябва да почака. Какво да се прави — това е едно от големите неудобства в съдбата на героя.