Фантома от Чикаго
- Автор: Хертър Лори
- Язык: болгарский
- Переводчик: Джулиана Дукова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантома от Чикаго». Краткое содержание книги:
Кристъл му се усмихна, щастлива и доволна да види познатото ъгловато лице на Джей, с високото чело, тъмните вежди и тесния нос. Тя леко докосна скулите му. Не можеше да си обясни, защо никога не бе забелязвала, колко красив е той. Защо не бе обръщала внимание на блестящите му зелени очи? Може би защото се бяха срещали предимно в офиса, а той винаги бе с наведена над брачния й договор глава. Преди това никога не се бе сещала да го погледне. Прокара пръсти по къдриците, паднали върху челото му — така косата му й харесваше повече, отколкото пригладена назад.
— Джей — въздъхна тя. Вдигна се на пръсти и го целуна. Изглеждаше й по-висок, но нали в офиса му тя винаги беше с обувки на токчета. Когато устните им се срещнаха, едрите му длани обвиха кръста й и той я привлече към себе си.
Докато я целуваше настойчиво и с копнеж, тя усети познатия пламък да се надига в тялото й. Прегърна го през врата и се притисна към него. Той пъхна ръка под халата и потърси гърдите й. Милувката му я накара да се разтопи от желание.
— Джей, цяла седмица мечтая само за това — прошепна тя, хвърли маската на дивана и започна да се съблича.
Когато халатът й се свлече на пода, Джей я хвана за раменете, впи очи в нея и каза:
— Почакай.
— Защо? — разочаровано попита тя.
— Имам един въпрос, който искам да ти задам от години.
— Какво?
— Ще се омъжиш ли за мен? За мен, за Джей, а не за Ерик.
Тя се усмихна и отново обви ръце около врата му.
— Разбира се, че ще се омъжа за теб, Джей! Всъщност защо да не избягаме?
Той леко се притесни:
— Кристъл…
— Защо не? Не ми се организира голяма сватба. Стига ми толкова.
Той се усмихна и поклати глава.
— Но, Кристъл, ти скоро откри, че ти харесвам. А аз изпитвам чувства към теб от много години. Може би е добре да помислиш. Помолих те да се оженим, защото искам да знаеш, какво изпитвам и какви са намеренията ми. Но ти трябва да си сигурна, преди да приемеш.
— Сигурна съм.
— Но, мила, ние прекарахме само една-единствена дълга нощ заедно.
— Тя бе като цял живот. Как си представяш, че ще търся друг след теб?
— Нека известно време да сме сгодени, за да имаш време все пак да помислиш.
— По-скоро пак ще ти стана пленница — отвърна тя.
Той сви вежди:
— Защо?
— За да няма как да избягам. Искам да бъда твоя — от сърце изрече тя. — Искам завинаги да бъда твоя пленница.
— А на мене ми трябва съпруга, не затворник — поклати глава той.
— Добре, още сега.
Джей дълбоко въздъхна.
— Винаги ме побъркваш. Разговорите ми с теб следват някаква невъзможна логика.
— Това не е логика, а любов! — И тя започна да разкопчава ризата си — изпитан метод да го накара да забрави всякаква мисъл.
— Още ли носиш тази риза?
— Направо живея в нея. Това бе единственото, което имах от теб.
В очите му проблесна нетърпеливо желание.
— Кристъл…
Той грубо я привлече в прегръдката си и така страстно я целуна, че дъхът й спря. Тя се притисна в него, замаяна от копнеж. Зави й се свят и за миг усети как полита, за да се приземи на меките възглавници на дивана. Той бързо съблече сакото си и легна до нея, после я обсипа с целувки.
— О, Джей — простена Кристъл и зарови пръсти в косата му. Сълзи рукнаха от очите й.
Докато го прегръщаше, тя усети, че събори нещо, което леко падна на пода, но бързо се понесе в горещите вълни на желанието и не обърна внимание.
Маската лежеше забравена, а отворите й с форма на бадем бяха празни. Но тихото и застинало изражение излъчваше странна мъдрост и задоволство.