Фантома от Чикаго
- Автор: Хертър Лори
- Язык: болгарский
- Переводчик: Джулиана Дукова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантома от Чикаго». Краткое содержание книги:
Чудеше се, къде ли е той и защо не се обажда. Тя не излизаше от къщи, не ходеше дори и до клуба, защото се пазеше от репортерите. Толкова бе объркана, не можеше да се занимава и с тях. Годеникът й се беше оказал убиец. Тя пък бе отвлечена от маскиран мъж, който бе Джей, за когото се смяташе, че е мъртъв. А Джей пък се оказа най-прекрасният любовник, който тя би могла да си представи. Копнееше отново да бъде в прегръдките му.
Не му ли липсваше така, както той липсваше на нея? Защо така я пренебрегваше? Дали за него това не бе само игра? Той споменаваше нещо такова, сети се тя. Сега магията я нямаше и Джей сигурно търсеше ново приключение, а може би и нова жена? Дали не бе го отегчила работата му като адвокат, след като е бил в тайните служби? Сигурно затова бе тръгнал да я спасява, за да търси отново предизвикателство. Разбира се, Тони бе стрелял по него и той трябваше да го накаже. Но маскирането и отвличането й от бала едва ли бяха единственият начин да постигне целта си. Беше й бе казал, че го прави, защото я обича, но вероятно и това е било част от играта.
И все пак, Кристъл за нищо не съжаляваше. Можеше да живее със спомена за онази нощ до края на живота си.
Седмицата изтичаше, а тя бе изтощена от притеснения, сълзи, отчаяние и горчив гняв, че Джей още не се обажда. Спряла бе да го търси. И не искаше повече да стои вкъщи и да показва, че го чака да се обади. Каза на баща си, че е решила да отиде на лятната вила в Уисконсин, за да остане сама и да се скрие от репортерите. Ако Джей искаше, щеше да я намери. Ако не, по-добре да бъде сама, за да преодолее чувствата си към него.
В неделя тя тръгна сама с колата. Ноември не беше най-подходящото време за почивка в Уисконсин. Листата на дърветата бяха окапали. Беше студено. След като разопакова багажа си, тя запали камината. Искаше да се отпусне и съблече джинсите и пуловера си. Навлече ризата на Ерик, или по-точно на Джей. Откакто се разделиха, всяка нощ спеше с нея. Отгоре сложи халата си, после примъкна едно креело до камината.
Не можеше да се съсредоточи. Къде ли беше той, тъжно се чудеше тя. Беше го молила да не я забравя, когато се върнат в света отгоре. Но изглежда я беше забравил.
По здрач тъжните й размишления бяха прекъснати от хлопане по вратата на малката вила. Тя стана и светна лампата в притъмнялата стая. Огънят едва мъждукаше. Забърза към вратата, защото се надяваше това да бъде Джей. После се поколеба. Само баща й знаеше, че е тук. Стъмваше се, а тя беше сама във вилата. Мястото бе доста отдалечено. Зачуди се дали да отвори. Почукването се повтори.
Кристъл прехапа устни, а сърцето й подскочи.
— Кой е? — попита накрая тя.
— Зависи кой искаш да бъде — каза мъжки глас. — Имаш два варианта.
Тя невярващо и щастливо се усмихна и веднага отвори вратата. Пред нея стоеше висок мъж с вълнено сако от туид, риза с отворена яка и тъмни панталони. Тъмнокестенявата му коса беше къдрава — над бялата маска. Зелените му очи изучаваха лицето й.
— Джей! — възкликна тя през смях и сълзи едновременно. Дръпна го вътре, тресна вратата, сграбчи ръцете му и го разтърси.
— Къде беше? Мислех, че си ме забравил!
Той сякаш се обърка от реакцията й.
— Ами… бях… всъщност нарочно ме нямаше. Исках да ти оставя време да помислиш и животът ни отново да стане нормален. Колкото може да е с всичките тези репортери. И тях се мъчех да избегна.
— Но къде беше? Къде не звънях!
— Разбрах. Имам леля, която живее в Евастън. Бях при нея една седмица. Само майка ми знаеше, но я заклех да не ме издава.
— А откъде разбра, че съм тук?
— Тази сутрин се обадих у вас. Бях си обещал да не се появявам пред теб поне една седмица, а тя вече изтече. Баща ти ми каза, къде си. Тръгнах веднага, но се позагубих, докато търсех мястото.
— Обещал си си да се криеш цяла седмица! Права бях. Наистина си луд. Да те няма, когато бихме могли да сме заедно. И защо още си с тази маска?
Той наведе глава за миг.
— Дълго мислих за това — после вдигна очи, а те бяха сериозни и замислени. — Реших, че е по-добре заедно да направим прехода.
— Какъв преход?
— От Кристъл Уинтроп, наследницата в опасност, и Ерик, Фантома на Чикаго, да станем просто Кристъл и Джей, които отдавна-отдавна се познават.
Тя кимна.
— Добре — и без колебание и предупреждение тя посегна към маската му. За миг той се стегна, сякаш се бореше е желанието да я възпре. Но не й попречи, докато нежно свали маската от лицето му.