Сълзите на луната

През остатъка от деня, докато си вършеше работата, Брена си свиркаше. Настроението й се подобри, а пръстите й работеха чевръсто. Съмняваше се доколко е благородно от нейна страна да изпитва такава радост от чуждото нещастие. Но нали е човек, в края на краищата.

Влезе в кръчмата много по-весела, отколкото се бе чувствала от дни насам. Все още бе доста рано — в тихото и спокойно заведение бяха заети само няколко маси. Дарси не сновеше напред-назад, а седеше на бара и разговаряше с едрия Джак Бренан.

— Иди и се виж с приятелите си — предложи тя на Майк, когато зърна двама от тях, вече настанили се пред камината с по халба в ръка. — Аз ще отида да се видя с Дарси.

— Добре, кажи й да ми донесе една бира, нали мила?

— Да.

Брена сви наляво и седна на стола до Джак.

— Ха, едно непознато лице. — Ейдан започна механично да пълни халба с бира — знаеше предпочитанията на редовните си клиенти. — Къде изчезна, Мери Брена?

— В собствения ти дом. Погледни детската стая, когато се прибереш, и ми кажи какво мислиш.

— Непременно.

— Оставихме булката ти да въздиша от възторг над полиците, с които току-що приключихме. — Докато говореше, Брена държеше под око кухненската врата. — Как си, Джак?

— Добре съм. А ти, Брена?

— Също. Нали не си тръгнал да се влюбваш в нашата Дарси?

Той се изчерви като узряло цвекло. Джак имаше огромно като месечина лице и широки рамене, но неизменно се изчервяваше, занасяха ли го за жени.

— Не съм си изгубил акъла чак дотам. Тя ще размаже сърцето ми като буболечка.

— Да, но ще умреш щастлив — увери го Дарси.

— Не я слушай, Джак. — Ейдан наливаше поредната халба, докато говореше. — Тя е от най-непостоянните и най-капризните.

— Вярно е — съгласи се Дарси с небрежна пленителна усмивка. — Пазя се за богат мъж, който ще ме постави на пиедестал и ще разсипе скъпоценни камъни в краката ми. Но междувременно — погали зачервеното лице на Джак — мога да се радвам на вниманието на едри и привлекателни ухажори.

— О, иди и занеси халба на баща ми, преди нашия Джак съвсем да загуби способността си да говори. — Брена кръстоса крака и вдигна подадената от Ейдан чаша. — При мен си в безопасност, Джак.

— Ти си не по-малко красива от нея.

— Не говори такива неща високо, за да не те чуе, иначе и двама ни ще одере живи.

Трогната и развеселена, тя го целуна по бузата. В този момент Шон излезе от кухнята.

Беше смешно, прецени тя, и жалко: забеляза как той замръзна на място, вторачи се, а после подскочи, когато вратата се върна и го фрасна по гърба.

Вътрешно доволна, само вдигна вежди и постави свойски ръка върху рамото на Джак.

— Добър вечер, Шон.

— Брена.

Толкова много чувства бушуваха в него, че той не успяваше да ги разграничи. Едно от тях обаче определено беше раздразнение, друго — неловкост. И, по дяволите, трето, което нямаше никакво право да се явява, си бе направо похот. Но всичко останало бе пълен хаос.

Отпи от бирата и го погледна над пяната.